Нашият крехък свят

Стабилност, благополучие, спокойствие – това беше моят живот до определен момент. Комфорт и удобство, изглеждаше, че винаги ще бъде така и няма как да е по друг начин. И изведнъж настъпи икономически колапс, местната валута по-евтиня с главоломна скорост, пропорционално на растежа на долара. Появи се страх... Страх от утрешния ден... Цените на храната, водата, горивата, лекарствата започнаха да растат до някакви космически цифри.

Дефицит. Много магазини затвориха, брандовете просто напуснаха, други фалираха. Странно, необичайно е да се чудите откъде да си купите някакви дрехи, ако възникне нужда.

Лекарства. Няма ги. Колко хора с хронични заболявания обиколиха страната от аптека на аптека в търсене на своите лекарства! Някой успя да се запаси за няколко месеца, докато не всичко беше напълно изчезнало от рафтовете, а някой така и остана без нищо ...

Храна. Много от това, с което сме свикнали, просто изчезна. Е, не съм придирчива към храната, но все пак ... Започнаха да се появяват продукти с ниско качество на много високи, необичайни за нас цени. Заместител на масло, сирене, месо... По този начин, както разбирам, производителите са се опитвали да оцелеят втежките условия на високи цени на всичко.

Вода за пиене обикновено подсигурявахме от извори, които са много в планинските райони. Но към края на това лято изворите започнаха да пресъхват. Не оставаше нищо друго освен да се купува вода, която също стана много скъпа поради недостига и поскъпването на горивата. Обърнах внимание на такъв парадокс. Има един планински извор в отдалечено село с отлично качество на чистата вода. Не пресъхваше нито през зимата, нито през лятото. Кранът беше спрян, водата не се затваряше и постоянно течеше, отивайки в земята. Тоест в съседния район хората страдат без вода, купуват я, надплащат, но тук тя се влива в земята и никой не го интересува... А нали логистиката лесно решава тези проблеми: да помисли за снабдяването на всички региони с всичко необходимо и да организира това снабдяване...

Гориво. Изведнъж горивото стана дефицитно. Бензиностанциите намалиха работния си ден до 4 часа. Някои изобщо престанаха да работят. Опашките от автомобили за зареждане бяха няколко километра. Разбира се, на никого не сипваха пълен резервоар. Представете си, че сте стояли на опашка няколко часа в жегата от 40 градуса, зареждате колата с бензин за 2-3 дни и сте късметлия. Други хора нямаха никакъвкъсмет,защото изобщо не получаваха бензин. Започнаха да се случват инциденти, караници и дори престрелки на опашката. Имаше много смъртоносни сбивания.

Провървя ми. Като здравен работник имах пълен резервоар за една седмица. Всеки понеделник се будех с ужас: ще мога ли да си купя бензин днес, защото шофирам 17 км до работа?! В нашия регион няма обществен транспорт. А работата е единственият източник за оцеляване за семейството ми.

ПТП. Опашките за бензин провокираха редица ужасни инциденти. Колите просто нямаха време да забавят, когато пред тях на магистралата "внезапно" се появяваше огромно задръстване от автомобили за зареждане. Един случай се е запечатал завинаги в паметта ми. Жена с четирите си деца пътувала към столицата, към летището, за да посрещне съпруга си от пътуване. Те така и не пристигнали, след като претърпели фатален инцидент близо до бензиностанция. Никой не оцелял.

Обезценяване на материалните ценности

Представете си възрастен мъж, пълен със сили, който стои на улицата и крещи безпомощно: „Хора, помагайте! Имам нужда от лекарства за детето си, имам пари, много пари, готов съм да платя всяка сума!“ Но лекарства няма. Изведнъж дори парите спряха да решават проблема. Винаги сме смятали, че най-стабилната и добра инвестиция са имотите. И тогава изведнъж се оказа, че нито земя, нито жилищни помещения не могат да се продават дори на половин цена! Кой сега ще инвестира в имоти в такъв нестабилен регион?!

Електрозахранване. Електричеството стана оскъдно. Разбрахме, че цялата държава, дори и малка, гори закупен дизел за ток. Стана скъпо да се купува, електричество започна да се подава не повече от 2 часа на ден, а след това и съвсем спряха подаването. Страната потъна в мрак.

Световните медии решиха да отразят това събитие и информацията за липсата на електричество в цялата страна се появи на телевизионните екрани. Започнаха да ми звънят приятели, познати, роднини, питаха как сме, имаме ли нужда от помощ. Благодаря на всички за подкрепата в трудния момент. На душата ми стана по-топло, че не сме сами.

В този момент бях поразена от такива открития: колко сме разделени (човечеството) и колко малко знаем какво се случва в съседната държава; ние сме свикнали да се доверяваме и приемаме сериозно само информацията, предавана от официалните медии. Все пак казах на много роднини какво се случва с нас, но реално те се развълнуваха едва след като гледаха тази новина по телевизията. Може би това е нормално, но медиите дават толкова малко вярна информацияи далеч не отразяват цялостната картина на случващото се по света. И у нас се създава някаква илюзия за общо благополучие.

Гражданите останаха сами с нещастието си. Всички имаха искрица надежда, че ще бъде избрано ново правителство и всичките ни беди ще изчезнат, но ситуацията не се промени.

Представете си болници без ток, хора, умиращи без животоподдържаща апаратура, малки деца. Смъртта на едномесечно бебе в болницата, поради липса на ток, доведе до хаос, погроми, стрелба. Но дори и това беше пренебрегнато от властите.

С изненада установихме, че всичко, абсолютно всичко е обвързано с долара. Дори цената на млякото от крава в най-далечното планинско село зависи от долара. И винаги има обяснение за това: или храна се превозва от други страни, или гориво, или нещо друго.

Нашият стабилен и проспериращ свят се срина като къща от карти.

Може би си мислите какъв ужасен блокбастър е това? Всичко това наистина се случи през лятото на 2021 г. в Ливан. Все още се случва. Чувала съм такъв израз: „Намерила къде да отиде!“

Може би в други страни е малко по-спокойно, но дали е стабилно, безопасно? - Не. Все пак всички живеем в потребителско общество, в което човешкият живот изобщо не се цени. Издигнахме парите на трон. Който е по-богат, той е прав. Прехвърлихме цялата отговорност за живота си на избраните, създавайки неограничената власт на елита. Имам много приятели, живеещи в различни страни по света. И всички се оплакват от постоянната инфлация, влошаването на условията на живот, безотговорността и произвола на властите. Това явно не е светът, който искаме да оставим на децата си!

Това, което се случва у нас, бих нарекла икономическа война, с милиони пострадали, загинали, разорени. Война без един изстрел. Няма смисъл да търсим виновен. Аз не съм политолог. По-голямата част от населението, като мен, не е много добре запозната с причините за случващото се. От телевизионните екрани се леят безкрайни лъжи. Всеки канал принадлежи на някаква политическа сила и се занимава с прехвърляне на вината върху конкурентите. И хората, които са на ръба на оцеляването, се опитват да намерят изход. Много от тях започнаха да инсталират слънчеви панели. За невероятни пари, защото всички вече са разорени! След по-малко от 2 месеца имаше нов данък върху инсталирането на слънчеви панели. Звучи като лоша шега, но е истина.

В народа се е родила поговорка – "Всичко поскъпна, освен живота ни!

Тази ситуация се оказа възможна, според мен, поради следните причини:

• Потребителският формат на обществото.

• Раздробяването на населението на религиозни и политически движения.

• Пълното прехвърляне на отговорността върху властимащите.

• Абсолютната власт, породила "драконите".

Исках да опиша накратко това преживяване, така че колкото се може повече хора да разберат за него, за да разберем всички, че нашият малък свят е сериозно болен и в случай на катастрофи и катаклизми ние, обикновените хора, ще платим за всичко, с нашите портфейли, здраве и дори животи. Потребителското общество не предполага носене на отговорност, то е изградено върху алчност и егоистични амбиции. Оказва се, че ни разиграват като пешки на шахматна дъска. В крайна сметка за някой това е просто игра и има някой, който много добре печели от разорението на населението! Това е робство.

Ясно е, че самият формат на взаимоотношения в нашето общество трябва да се промени от потребителски към съзидателен. Потребителският формат, като вирус е завладял цялата ни планета. Неговите най-разпознаваеми черти са: обезценяването на човешкия живот, липсата на увереност в бъдещето, непрекъснатата инфлация, постоянното стимулиране на растежа на потреблението, огромното свръхпроизводство с постоянно нарастване на броя на хората, живеещи под прага на бедността, глобализацията с постепенна концентрация на капитала в ръцете на малцина. В същото време ние просто убиваме екосистемата на нашата планета в името на печалбата.

От няколко години участвам в международния проект "Съзидателно общество" и знам, че имаме реален изход! Всички можем да живеем различно – в свят на благополучие, просперитет, в който всеки човек е ценен и важен, в свят, в който напредъкът е постоянен и всички открития са в полза на обществото и всеки човек. За това не са нужни митинги и революции, а е необходимо желанието на мнозинството. Сега за мен това стана от теория в практика. Не някой там е станал климатичен бежанец или умира от глад, това е населението на моята страна, цяла една страна, в смъртна опасност и във вакуум на безразличие. Докато пишех тези редове, дойде новината за икономическия фалит в две съседни страни, доста големи и значими на световната сцена. Несъмнено всеки от нас иска да живее добре и да бъде уверен в бъдещето. Затова сега е много важно да обединим усилията си за построяването на Съзидателно общество.

Съзидателното общество е нов формат на живот, противоположен на потребителския, той служи на човека. Толкова много хора по света днес подкрепят Съзидателното общество. Всеки, който разбира абсурда и задънената улица, до които сме стигнали, който вижда глобалния характер на проблемите ни, който вече е наясно с цикъла на климатичните бедствия, в които нашата планета е навлязла, знае, че не можем да оцелеем без Съзидателно общество. В СО най-голямата ценност е Живота на Човека и от това всичко е в полза на обществото и индивида.

На 4 декември 2021 г. с милиони хора гледах международната онлайн конференция „ГЛОБАЛНА КРИЗА. ВРЕМЕТО НА ИСТИНАТА”, която се излъчваше едновременно на 100 езика. Учени, политици, религиозни фигури, анализатори, всички единодушно казаха – имаме нужда от Съзидателно общество, за да не се самоунищожи цивилизацията или да се превърне в прах под натиска на климатичния апокалипсис. Защо Съзидателно общество? Сега науката и най-новите технологии работят изключително за частни интереси. Но именно форматът на Съзидателното общество ще ни позволи да обединим нашите усилия, целия технически и научен потенциал, за да решаваме глобални проблеми, които не са по силите на всяка отделна страна. Говорим за проблемите на глада, питейната вода, постоянната инфлация, унищожената екология, здравословните проблеми, лечението на „нелечими“ и хронични заболявания и най-важното – проблемът с оцеляването на хората в период на нарастващи климатични бедствия. В потребителското общество дори властимащите не са имунизирани. Те, като всички останали, боледуват и умират от „нелечими“ болести. Ако не предприемем реални действия сега, водата, въздухът и храната може да се превърнат в най-ценните ни ресурси в близко бъдеще. Кой ще има нужда от парите им тогава?

Съзидателното общество е единственият начин да оцелеем и да създадем свят, достоен за хората, за да можем най-накрая да се наречем с право цивилизация.

Фактът, че тези проблеми разрушават нашия свят, се признава от всички, дори от ООН. Признават се проблеми, обявяват се решения, но всъщност нищо не се прави. Освен това, това се превръща в нов начин за печелене на капитал. Като например покупка и продажба на квоти за промишлени емисии на CO2. Между другото, истинската причина за рязкото изменение на климата не е CO2, а цикличните космически процеси, засягащи нашата планета. Но това не се афишира, тъй като не се печелят пари от това.

Това, което най-много ме впечатли на конференцията, беше, че известни хора, заемащи много високи позиции, говориха директно – трябва да обединим всички хора, трябва всички да започнат да действат, това е единственият начин да победим системата на потребителския формат.

Много политици, когато се запознаха с проекта “Съзидателно общество”, признаха, че това е отличен изход от световната криза, но без електоралната заявка на мнозинството от хората те не могат да променят нищо.

Представям си нашето потребителско общество като гигантски маховик, който се върти с висока скорост. Всеки от нас е едно малко зъбно колело. Как няколко политици могат да спрат маховика и да го завъртят на другата страна? Нереално. Необходимо е усилието на повечето хора. Време е да спрем да се надяваме на някого, че този някой ще дойде и ще направи всичко вместо нас. Трябва да поемем отговорност и да действаме сами. Всички ние, обединени в един стремеж, можем да построим Съзидателно общество, в което Човешкият живот ще бъде най-голямата ценност (а не парите, както е днес).

Ние наистина можем много! За най-добър резултат липсваш само ти, приятелю!

Юлия, участник в проекта “Съзидателно общество”