31 август промени съдбата на хиляди хора завинаги…
Свикнали сме да виждаме трагедията като цифри, а не като чужда болка, и това може да има ужасяващи последствия за всеки от нас.
Всички подробности – в обзора на климатичните събития от изминалата седмица, 27 август – 2 септември 2025 г.
Тропическият ураган „Ерин“, достигнал 5-а категория в Атлантика, по-късно се превърна в един от най-мощните не-тропически циклони за последните десетилетия — скоростта на вятъра достигаше 259 км/ч.
Той връхлетя страните от Европа със свиреп вятър, 14-метрови вълни и рекордни валежи, предизвиквайки мащабни прекъсвания на електрозахранването, наводнения и свлачища.
На 28 август върху френския остров Корсика циклонът донесе мощна гръмотевична буря с градушка. Поради интензивните валежи видимостта на места намаляваше до нула. Но най-големите разрушения причини вятърът, чиито пориви достигнаха 159 км/ч в община Л’Ил-Рус, 158 км/ч — в Каняно и 138 км/ч — в Калви.
Мощна буря връхлетя френския остров Корсика, като видимостта беше почти нулева
На летището в община Калви се случи рядък инцидент: бурята повдигна носовата част на пътнически самолет ATR-72, който се намираше на пистата, и го завъртя на 45 градуса.
Стихията повали множество дървета, повреди инфраструктура и сгради, като остави без електрозахранване около 10 000 абонати. За два часа бяха регистрирани 800 мълнии.
На 29 август във Франция бяха регистрирани седем торнадо, четири от които връхлетяха региона Нова Аквитания. Две от тях достигнаха сила IF1, нанасяйки сериозни щети на сгради, дървета и посеви.
В Италия сериозно пострада регионът Ломбардия. На 28 август в община Буосто Арсицио паднаха над 100 мм валежи, което доведе до наводнения.
На следващия ден торнадо унищожи соларна електроцентрала с почти 12 500 панела в община Верето, провинция Павия, оставяйки по-голямата част от града без ток. Вихърът откъсна покриви на къщи, а вековно дърво падна върху пътя и блокира движението.
Торнадо разруши голяма соларна електроцентрала в общинаВерето, провинция Павия, Италия
Последиците от бурите се усещаха и в региона Трентино-Алто Адидже. В град Рива дел Гарда мълния удари жилищна сграда, предизвика пожар и повреди газопроводи, поради което девет семейства бяха евакуирани.
В региона Пиемонт бурята донесе разрушителна градушка. В района между Ивреа и Павоне Канавезе ледени късове с диаметър 7–8 см оставиха десетки автомобили с вдлъбнатини и счупени стъкла. Сериозни щети понесоха покриви и дограми, а също така бяха унищожени множество фотоволтаични панели.
За щастие, хората не пострадаха сериозно, но жителите останаха потресени от силата на стихията.
Циклонът засегна и други европейски страни: в Ирландия и Обединеното кралство той донесе ураганни ветрове, достигащи на места над 160 км/ч. В западните Алпи, Централния масив и северна Испания за 48 часа паднаха до 200 мм валежи, което предизвика свлачища и разливи на реки.
Порой с градушка в Испания наводни улиците
В страните от Балтия и във Финландия остатъците от циклон „Ерин“ предизвикаха продължителни щормови нагони по Балтийско море, като нивото на водата се повиши с 1–1,5 м над нормата.
На Балканите, в Унгария и в някои части на Италия температурата беше с 8–10 °C над нормата, което се превърна в местен рекорд за края на лятото.
Циклонът достигна дори до страните от Централна и Източна Европа: Германия, Швейцария, Австрия, Чехия и Полша.
Това е изключително необичаен случай — бивш тропически ураган, формирал се в централната част на Атлантика, да достигне Европа и, запазвайки силата си, да се разпростре върху по-голямата част от континента.
На 29 август в Исландия, на полуостров Рейкьянес, бяха регистрирани три торнадо едновременно.
Мощно торнадо премина над полуостров Рейкянес в Исландия
Един от вихрите беше заснет от очевидец край град Вогар, на брега на залива Фахсафлоуи.
Другите два торнадо се появиха в района на редица вулканични кратери Сундхнукур, недалеч от град Гриндавик. Вихрите останаха видими около три минути, завихряйки се над вулканичния ландшафт.
Торнадо в Исландия са изключително редки: от 1980-те години насам са регистрирани едва 13 подобни случая. А едновременната поява на два вихъра е абсолютно уникално събитие.
На 30 август в Русия, на река Об, в района на град Сургут, очевидци забелязаха воден смерч. Вихърът се образува от конвективни облаци и известно време се задържа над водата, без да представлява опасност.
Рядко явление: воден смерч на река Об, в района на град Сургут, Русия
Заслужава да се отбележи, че Сургут се намира в северната част на Западен Сибир, в Тюменска област. По климатични условия е приравнен към Крайния север и попада в зоната на субарктичен континентален климат, където преди подобни явления бяха изключително редки.
Но повишаването на глобалната температура и влажност на планетата създава условия, благоприятни за възникването на водни смерчове и торнадо дори там, където почти никога не са се случвали.
Нощта на 31 август се превърна в истинско изпитание за жителите на централна Аржентина. Традиционната за региона буря „Санта Роза“ се превърна в мощна стихия, чупейки всички рекорди по валежи и оставяйки след себе си наводнения, разрушения и парализирана инфраструктура.
„Санта Роза“ е интензивна буря с поройни дъждове, гръмотевици и градушка, характерна за страните от Южна Америка. Появява се ежегодно в края на август – началото на септември.
Бурята„Санта Роса“ връхлетя Аржентина с мощна градушка
В столицата на страната, Буенос Айрес, дъждовете продължиха няколко часа и бяха придружени от пориви на вятъра до 70 км/ч.
Много населени места в северната част на провинция Буенос Айрес се оказаха под вода. В района на Карлос Касарес жителите съобщиха за загуби на реколта и добитък.
В провинция Мендоса повече от 100 души останаха без дом. Стихията повали дървета, отнесе покриви и донесе едра градушка. Силен дъжд, сняг и мъгла във високопланинските райони доведоха до пълно затваряне на националния път № 7.
Дъжд с градушка и сняг създаде опасни условия по пътищата в провинцияМендоса, Аржентина
Международните проходи Кристо Редентор и Пеуенче, свързващи Чили и Аржентина, бяха превантивно затворени и в двете посоки.
Град Крус Алта в провинция Кордоба пострада най-тежко от наводнението — за 24 часа паднаха 330 мм валежи. Ниското разположение на града доведе до оттичане на водата от съседните територии. Наводнението разруши къщи и пътища и предизвика ерозия на почвите, застрашавайки селското стопанство.
Подобна ситуация се случи и в град Мария Тереса, провинция Санта Фе, който също е разположен в котловина.
Бурята„Санта Роса“ предизвика силно наводнение в гр.Мария Тереса, провинцияСанта Фе, Аржентина
Селскостопанският сектор на централна Аржентина се сблъска с катастрофални последици от наводнението. Поради залети хиляди хектари земя и невъзможността техниката да достигне до полетата беше провалена новата сеитбена кампания, както и прибирането на реколтата от соя, царевица, слънчоглед и пшеница.
На 29 август върху афганистанската провинция Нангархар се изляха поройни дъждове, предизвикали внезапни наводнения.
В пострадалите райони Родат, Хаска-Мина, Чапархар, Спин-Гар и Ачин бяха разрушени десетки къщи, повредени пътища, язовири и водни канали, както и унищожени хиляди хектари земеделски земи.
Поройните дъждове унищожиха посевите в провинцияНангархар, Афганистан
В района на Спин-Гар под рухнал от дъжда покрив на къща загинаха две момичета, а още трима членове на тяхното семейство бяха ранени. Общо в провинцията стихията отне живота на 5 души.
Късно вечерта на 31 август, в 23:47 LT, източните провинции на Афганистан бяха разтърсени от мощно земетресение с магнитуд 6,0. Епицентърът му се намираше на около 27 км от град Джелалабад, а огнището беше на дълбочина едва 8 км.
По данни към 4 септември, в страната са загинали над 2 200 души, а повече от 3 300 са били ранени.
В следващите два дни бяха регистрирани най-малко 10 афтершока с магнитуд над 4,0. Три от тях надхвърлиха магнитуд 5,0 и станаха на малка дълбочина — до 11 км. По думите на местни жители те са сравнили със земята къщи, които при основния трус бяха останали само частично повредени. Много села се превърнаха в руини, а броят на разрушените сгради надхвърли 6 700.
Достъпът до някои от най-засегнатите райони беше невъзможен: тесните пътища бяха блокирани от срутвания и свлачища, а труднодостъпният релеф на региона затрудняваше доставката на помощ. Пострадалите бяха транспортирани с хеликоптери до най-близките болници.
Поради недостига на професионална помощ в спасителните операции се включиха и местни жители. Без техника те разчистваха развалините на кирпичени и каменни къщи с голи ръце.
Земетресение с магнитуд6,0 в Афганистан доведе до катастрофални последствия
Афтершоковете прекъсваха издирването на оцелели, което водеше до загуба на време – жизненоважно за спасяването на хора, останали под развалините.
Историите на очевидци подчертават мащаба на трагедията. 14-годишно момче бе ранено, когато домът му напълно рухна, но петима членове на семейството му загинаха. То успя да спаси единствено баща си, чийто глас чу изпод развалините.
Това земетресение се превърна в едно от най-разрушителните в страната за последните десетилетия.
На 31 август, на границата между провинциите Централен и Южен Дарфур, след няколко дни непрекъснати поройни дъждове се срути мощно свлачище. Селото Тарсин, разположено в планинския масив Марра, бе напълно погребано под слой кал и камъни.
В резултат на бедствието загинаха над 1 000 души, като оцеля само един местен жител.
Това свлачище се превърна в най-смъртоносното в новата история на страната. Спасителните операции се провеждаха в изключително тежки условия: сложен планински терен, непрестанни проливни дъждове, разрушени пътища, пълна липса на връзка и активни военни действия.
Мощно свлачище в Судан изтри от лицето на земята селото Тарсин — загинаха над хиляда души
Жителите на близките села се страхуват от повторение на трагедията, ако поройните дъждове не спрат.
Ситуацията се утежнява от тежката хуманитарна криза в региона, обхванат от въоръжени конфликти, глад и масово разселване на населението.
И това е само един от многото примери за това как катастрофите бързо нарастват, а светът продължава да остава безучастен.
Странното е, че огромен брой умни и образовани хора прекрасно разбират: случват се ужасяващи събития — катаклизмите се усилват, масово загиват хора, расте разделението, — но обществото мълчи, без да предприема нищо. Нима това не е свидетелство за загуба на човечност?
Мнозина чакат да се случи нещо извънредно — бедствие от планетарен мащаб или гибелта на огромен брой хора — и едва тогава това да ги разтърси толкова, че в тях да се пробуди състрадание и желание за действие.
Но в действителност не е така. Спомнете си за онова момче от Афганистан, изгубило почти цялото си семейство, — когато виждаме трагедията на един човек, в нас се появява състрадание. Но когато става дума за хиляди жертви, това вече се възприема като суха статистика. Емпатията угасва, а на нейно място идва страхът: „Ами ако загина и аз?“
Така е устроена човешката психика. И колкото по-дълбоко потъваме в епохата на климатични катастрофи, толкова по-малко масовите жертви предизвикват съчувствие у повечето хора. Емпатията постепенно отслабва, докато егоизмът и страхът за собствения живот, напротив, се засилват.
Ако у нас не възниква потребност да помогнем на другия, да откликнем на чуждото нещастие, то и околните ще реагират по същия начин.
В крайна сметка рискуваме да се окажем в общество, в което всеки живее единствено за себе си; където хората са готови да отнемат и последното от старци и деца; където човешкият живот не струва нищо.
Но нима някой от нас иска един ден да се озове в трудна или дори критична ситуация напълно сам, без подкрепа?
На планетата има много хора, които се стараят да живеят по съвест. Но повечето от тях бездействат, доволни от своя малък свят, където са изградили добри отношения с близките си, постигнали са хармония с природата и са намерили собствен мир. Но докато всеки се затваря в своето уютно пространство, целият ни общ свят продължава да се търкаля към пропастта заради нашето безразличие.
Днес именно климатичният проблем излиза на преден план. Докато хората не осъзнаят неговия мащаб и реалната заплаха, те няма да могат да се откажат от изкуствено наложените им разделения и конфликти.
За да се промени ситуацията, е необходимо проблемът да бъде актуален в цялото общество. А това е възможно само тогава, когато хората сами започнат да говорят за него. Не бива да чакаме промени от някакви малки групи хора — било то политици, религиозни дейци или лидери на мнение.
Бъдещето зависи от всеки, в когото все още е жива човечността.
С видео версията на тази статия може да се запознаете тук:
Остави коментар