Атмосферата на нашата планета не е просто въздух — това е гигантски енергиен резервоар.
През последните десетилетия се наблюдава увеличение на броя на екстремните метеорологични явления, което показва дълбоки промени в енергийния баланс на атмосферата: тя почти е престанала да отдава енергия и сега основно я натрупва.
Защо Земята се превръща в препълнен акумулатор?
В този обзор на климатичните събития от изминалата седмица — от 3 до 9 септември 2025 година — ще получите отговор, който може из основи да промени представата ви за катаклизмите.
На 6 септември в природен резерват, разположен във френския департамент Горна Савоа, се срути мощно свлачище. Огромна маса скални породи се откъсна от склоновете на планинския масив Сикст Фер-а-Шевал и се устреми към долината Жифр, издигайки в небето гигантски облак прах, видим отдалеч.
Срутването на скали от склоновете на планинския масив Сикст Фер-а-Шевал издигна облак прах над долината Жифр във френския департамент Горна Савоя
По оценка на изследователя и геоморфолога Людовик Раванел, обемът на срутването е достигнал 30–40 хиляди м³ — рекорден показател за този регион.
Сикст Фер-а-Шевал — природен амфитеатър („Цирк Фер-а-Шевал“) във форма на подкова — е включен в списъка на архитектурните паметници на Франция и ежегодно привлича около 500 000 посетители.
Въпреки че по стръмните склонове на Сикст Фер-а-Шевал срутвания на скали се случват често, толкова мащабно срутване на височина от 1300 м е истинска рядкост.
В атмосферата на Земята нараства както кинетичната, така и потенциалната енергия. Кинетичната е пряко свързана с движението на въздушните маси — това е енергията на ветровете, циклони, урагани, торнада и други динамични процеси. Колкото по-висока е скоростта на движение на въздуха, толкова повече енергия се съдържа в него. Именно затова очевидците все по-често отбелязват, че такава ярост на природата никой от тях не е виждал досега.
На 5 септември върху Япония се стовари тайфунът „Пейпах“. Той бързо набра сила, сливайки се с мощни дъждовни облаци, което предизвика екстремни метеорологични условия — ураганни ветрове и рекордни порои.
В префектура Шидзуока бяха регистрирани изключително силни валежи: в град Какегава — 120 мм/ч, а в град Йошида — до 110 мм/ч.
В град Макинохара нивото на водата на паркинга до летището достигна един метър, заливайки около 300 автомобила. Градът пострада и от мощно торнадо, оставило следа от разрушения с дължина 7 км и ширина 500 м.
А в град Йошида, който също бе засегнат от стихията, вихърът преобърна автомобил направо на паркинга. Шофьорът беше спешно откаран в болница, но почина от получените наранявания.
Торнадото беше толкова силно, че деформира стоманените конструкции на сградите. Експертите му присвоиха трета категория по „японската модифицирана скала на Фуджита“.
В резултат на удара на тайфуна „Пейпах“ бяха повредени над 1 300 сгради. Масовите прекъсвания на електрозахранването засегнаха повече от 10 000 домакинства. Ситуацията се усложняваше от изтощителната жега, установила се в региона.
Торнадото, предизвикано от тайфуна „Пейпах“, нанесе сериозни щети на град Йошида в префектура Шидзуока, Япония
В префектура Шидзуока от стихията пострадаха 89 души, 8 от тях — в тежко състояние.
Потенциалната енергия на атмосферата е заключена във вертикалното разположение на въздушните маси и в скритата топлина, свързана с фазовите преходи на водата.
Нарушаването на този енергиен баланс води до безпрецедентни климатични аномалии по целия свят. Именно това наблюдаваме днес: валежите стават екстремни — годишните норми се изливат за броени часове, а градушките придобиват гигантски размери.
Северна Индия повече от месец се намира във властта на разрушителните мусонни дъждове. Най-силно пострадаха щатите Пенджаб, Утаракханд, Химачал Прадеш, Джаму и Кашмир. Последствията от яростта на стихията се оказаха катастрофални: домовете бяха наводнени, няколко национални магистрали — затворени, повече от 1 200 пътища — блокирани, а железопътният транспорт — парализиран.
В Индия придошлата река Чамбал почти напълно наводни храм в околностите на град Нагда, щат Мадхя Прадеш
В щата Пенджаб, чието население надхвърля 30 милиона души, се случи най-силното наводнение от 1988 година насам: всички 23 окръга на щата бяха обявени за зони на бедствие.
В водосборния басейн на язовира Понг падна рекордно количество валежи — най-голямото за цялата история на наблюденията. Предишният рекорд беше поставен през 1988 година, когато в язовира постъпиха 7,9 милиарда кубически метра вода, а през 2025 година — вече 11,7 милиарда.
Бяха наводнени около 2 000 села. Хората бяха принудени да се спасяват по покривите на домовете си.
Стотици хиляди жители останаха без електричество и чиста вода. Огромни щети бяха нанесени на земеделието — унищожени са над 170 000 хектара посеви, а множество животни загинаха.
Пенджаб е един от основните производители на ориз и пшеница в страната. Но по полетата, където обикновено растат тези култури, сега се простират водни площи, а във въздуха се носи мирисът на разлагащи се животински трупове.
На 5 септември река Рави отнесе около сто гранични поста и унищожи 30 км ограждения по границата с Пакистан.
Същия ден в щата Химачал Прадеш, в района Вътрешен Акхара-Базар в Кулу, внезапно свлачище унищожи три къщи. В резултат на инцидента един човек загина, а трима бяха ранени.
В столицата на Индия, Делхи, нивото на водата в река Ямуна надхвърли критичната граница — от ниските райони бяха евакуирани около 18 000 души.
Индийските улици потънаха под вода — местните жители са принудени да се придвижват с лодки
По данни към 7 септември, от началото на сезона на мусонните дъждове в Северна Индия наводненията и свлачищата вече са отнели живота на над 500 души.
През изминалата седмица по света преминаха гръмотевични бури с едра градушка.
В щата Канзас, САЩ, на 3 септември очевидци публикуваха снимки на ледени зърна с размер 7–8 см, които повредиха покриви, автомобили и земеделски площи.
А на 8 септември в окръг Кларк паднаха ледени късове с диаметър над 10 см.
Същия ден в южната част на Полша, в град Живец, Силезко войводство, градушка с размер до 4 см събори листата и пречупи клоните на дърветата.
На 5 септември в селището Хурба, Хабаровски край, Русия, от небето валяха ледени камъни с размер на кокоше яйце.
Необичайно едра градушка валя в селището Хурба, Хабаровски край, Русия
А в град Комсомолск на Амур градушката продължи повече от час, покривайки земята с плътен слой лед и създавайки опасност за шофьорите.
Важно е да се отбележи, че в атмосферата се увеличава не само количеството на кинетичната и потенциалната енергия, но и на електрическата енергия, което оказва значително въздействие върху планетарната система.
На 2 и 3 септември централна Калифорния, САЩ, беше обхваната от сухи гръмотевични бури. Хиляди мълнии предизвикаха множество пожари.
Комплекс от пожари възникна на 2 септември, обхващайки над 5 665 хектара в окръзите Туолъмни, Калаверас и Станислаус. Огънят изпепели 95 сгради, включително историческа забележителност от времето на златната треска — пощенския офис в селището Чайниз Кемп.
Под заплаха от унищожение се оказаха над хиляда дома, а стотици жители бяха евакуирани.
Въпреки огромните ресурси, привлечени за потушаването на пожара, фронтът на огъня беше локализиран едва на 50% след четири дни.
Последици от разрушителните пожари, причинени от удари на мълнии, в щата Калифорния, САЩ
В началото на септември от мълнии пострада и Канада. След топло и сухо време, което създаде идеални условия за разпространение на огъня, гръмотевични бури в провинция Британска Колумбия предизвикаха няколко големи горски пожара.
На 4 септември в Швейцария бяха регистрирани около 15 000 мълнии. В град Люцерн една от тях удари в къща и предизвика пожар на покрива. За щастие, огънят беше бързо овладян.
На 7 септември в град Вишакхапатнам — голямо пристанище в Индия — мълния удари танкер с леснозапалим метанол, предизвиквайки мощен пожар.
Потушаването на пламъците продължи денонощие: в операцията участваха десетки пожарникари, военни и хеликоптер. Решаваща роля изиграха проливните дъждове — те не позволиха огънят да се разпространи към четири резервоара с дизелово гориво, което помогна да се избегне далеч по-голяма катастрофа.
Индия е една от страните, в които честотата на мълниите нараства особено бързо. През последните 5 години броят на мълниите се е увеличил почти четирикратно: през финансовата 2020 година са регистрирани 5,17 милиона удара, а през 2025 — повече от 20 милиона.
Смъртността от удари на мълнии, която винаги е била сериозен проблем в страната, сега е достигнала катастрофални мащаби: само от април до юли 2025 година са загинали 1 621 души.
На 8 и 9 септември Австралия беше обхваната от аномални гръмотевични бури. В пустинните райони на Бърдсвил и Камерън Корнър за 36 часа бяха регистрирани рекордните 466 000 удара на мълнии.
Вятърът достигаше 117 км/ч, а количеството на валежите надхвърли месечната норма. За месец септември такова съчетание на метеорологични условия е изключително нетипично: този месец обикновено е сух, а мащабни гръмотевични бури в този регион се случват изключително рядко.
Невероятно мощна гръмотевична буря се стовари върху Сидни, Австралия
Бърдсвил (Куинсланд) и Камерън Корнър (на границата между Куинсланд, Южна Австралия и Нов Южен Уелс) се намират в засушливите райони на континента. За тях е характерно сухо време през по-голямата част от годината, а гръмотевични бури се наблюдават главно през лятото (декември – февруари).
Също така зачестиха наблюденията на редки и слабо изучени атмосферни явления като спрайтовете. Това са гигантски светещи червени структури, които се появяват над гръмотевичните облаци и се издигат на височина от 40 до 80 километра.
Редките червени спрайтове са слабо изучени светещи структури във високите слоеве на атмосферата
Според изследване, публикувано в списание „Atmospheric Chemistry and Physics“ (Атмосферна химия и физика), честотата на възникване на спрайтове може да се увеличава с около 14% за всеки градус повишаване на глобалната температура.
Арктика
Въпреки всички опити да се отклони общественото внимание от проблема със Сибирския плюм, неговите проявления стават толкова очевидни, че вече е невъзможно да бъдат прикривани. Изминалият август в Арктика се оказа рекордно топъл. Средните месечни температури на островите и крайбрежието в Баренцово, Карско и Източносибирско море, както и в Гренландия, надвишиха нормата с 2–6 °C и повече.
Но именно в руската Арктика ситуацията изглежда особено тревожна: тук през август 2025 година беше регистрирана най-високата в света положителна температурна аномалия за този месец.
Август 2025 г.: руската Арктика преживява безпрецедентно затопляне — въздействието на Сибирския плюм става все по-осезаемо
Сибирският мантинен плюм също е един от най-мощните източници на топлинна енергия, която се проявява, наред с другото, чрез прякото нагряване на земната кора и термичното въздействие върху повърхностните слоеве.
В рамките на настоящия 12 000-годишен цикъл на катастрофи се наблюдава експоненциално натрупване на енергия в атмосферата на Земята чрез множество механизми. Тригер за този процес е външното космическо въздействие върху ядрото на планетата, което задейства каскада от енергийни процеси във всичките ѝ обвивки.
Преди топлинната енергия преминаваше от недрата на планетата към океана, после към атмосферата и накрая в космоса — процес, който функционираше като прецизен часовников механизъм. Сега този баланс е нарушен: енергията, която би трябвало да се излъчва в космоса, остава „заключена“ в атмосферата.
Такъв своеобразен кондензатор на енергия атмосферата е станала поради огромното съдържание на нанопластмаса в нея. По-подробно за отрицателните свойства на пластмасата, които разрушават здравето на човека и планетата като цяло, ще говорим в следващите издания. Но ви препоръчваме още сега да се запознаете с тази изключително важна тема.
Хората трябва да разберат причините за случващото се и да осъзнаят какви мерки са необходими за оцеляването на човечеството.
Сега не става дума за бъдещите поколения — с последствията ще се сблъскаме ние самите.
За да запазим нашето утре — трябва да действаме днес.
Остави коментар