Голямо сметище ли е нашата Земя?

На Земята живеят 8 милиарда души. Свикнали сме да се отнасяме към нашата планета потребителски и дори не се замисляме за факта, че на първо място нанасяме вреда на себе си. В свят, в който всичко е подчинено на жаждата за обогатяване и търсенето на най-простите и евтини решения, където ресурсите се използват нерационално, боклукът се е превърнал в един от най-острите проблеми на нашето общество.

• Какво да правим с толкова много отпадъци?

• Кой ще плаща за рециклиране на боклука?

• Какво всъщност се случва в тази област?

• И защо се появи боклукчийската мафия?

За изясняването на всички тези въпроси помогна информацията, внимателно събрана и анализирана от доброволците на проекта "Съзидателно общество" и представена в открит достъп на конференцията "Глобална криза. Времето на истината".

Нерационално използване на ресурсите

Ние използваме ресурсите толкова нерационално, че произвеждаме много повече, отколкото можем да консумираме. Изхвърляме храна, нови дрехи и дори нови коли.

• В чилийската пустиня Атакама се е образувало огромно сметище от нови непродадени дрехи. С бързата промяна на тенденциите много изделия стават безполезни. Всяка година в пристанището на Чили пристигат 59 хиляди тона дрехи и най-малко 38 хиляди тона остават там на сметището, защото никой не плаща за рециклирането или извозването им. Колко още дрехи гният в сметищата? Освен това 1 камион дрехи се изгаря всяка секунда по света! Представете си колко ресурси са били изразходвани за направата на тази купчина парцали? Колко вода е изразходвана напразно и това при факта, че около два милиарда души са изправени пред недостиг на чиста питейна вода.

• В света има гробища на непродадени автомобили, огромни площи, които са впечатляващи! Два милиона нови автомобила годишно, които никой няма да купи, остават да гният на открито. Такива паркинги има в Испания, Великобритания, САЩ, Италия, Русия и други страни.

• Според глобалния доклад на ООН 900 милиона тона храна се изхвърлят годишно в света! В парично изражение се унищожава храна за 750 милиона долара. При все това през 2020 г. 811 милиона души са били недохранени! В света съществува глобален индекс на глада, чиито средни стойности в световен мащаб непрекъснато нарастват. Войните и аномалните климатични бедствия оставят хората без храна, само в Мадагаскар 1,3 милиона души са застрашени от глад! А по целия свят всеки ден умират от глад 8000 деца!

Сметищата тровят всичко наоколо!

Данните за количеството боклук, които се предоставят в публичното пространство, са много занижени. Но дори и според тези данни всяка година изхвърляме повече от 2 милиарда тона отпадъци.

Общо през последните 4 месеца на 2021 г. 730 милиона тона боклук са били изхвърлени на сметищата. За сравнение, цялото население на Земята тежи 300 милиона тона, тоест само за 4 месеца сме изхвърлили боклук 2,5 пъти повече от теглото на цялото човечество.

На сметищата често възникват пожари, които причиняват още повече щети на хората и околната среда.

Например през август се е запалило гробище със стари гуми в Кувейт. Стълбовете от черен дим са се виждали дори от космоса. Пожарът е причинил замърсяване на въздуха с токсични вещества и е навредил на здравето на близо 4,5 милиона души.

По-голямата част от боклука, който изхвърляме, не е биоразградим и не може да бъде рециклиран по подходящ начин. Той трови водата, въздуха, храната — нашия живот.

Само депото "Газипур" в Индия е сравнимо с височината на Тадж Махал. Отпадъците се разлагат, отделяйки метан и други химикали, отравят почвата и въздуха, а също засилват парниковия ефект. Газът от сметищата навлиза в земята, а след това във водоеми, от които впоследствие се взема питейна вода.

Втори пример: В столицата на Индонезия, на брега на река Цитарум, са разположени повече от 200 текстилни фабрики, които произвеждат евтини дрехи за целия свят. Всеки ден в реката се изхвърлят 20 000 тона отпадъци и 340 000 тона отпадъчни води. Те замърсяват реката с олово, алуминий, желязо и манган.

Това са само няколко примера, но това се случва по целия свят! Освен това се практикува изгаряне на отпадъците, което води до отделяне на опасни газове, съдържащи токсични тежки метали. Кадмий, живак и олово, попадайки в тялото, засягат кръвоносната и нервната система, създават рискове от появата на генетически онкологични заболявания. В новия доклад на Детския фонд "УНИЦЕФ" се казва, че всяко трето дете, а това са около 800 милиона деца, има толкова високо ниво на олово в кръвта си, че то може да причини увреждане на умствените им способности и дори да доведе до смърт.

Рециклирането не спасява ситуацията!

Според доклада What a Waste 2.0 на Световната банка пластмасата, хартията и картонът, металът и стъклото представляват 38% от битовите отпадъци. И само 13,5% от тези вторични суровини всъщност се рециклира в световен мащаб, което е малко над 5% от общия боклук. Въпреки това темповете ни на производство и потребление само растат, както и сметищата около нас.

В момента рециклирането на боклука е много времеемко и скъпо. За да се разпредели един тон за рециклиране, се изразходват невероятни ресурси за измиване, събиране, доставяне, сортиране, опаковане, продажба и т.н. В крайна сметка се оказва, че трябва да се похарчат много повече пари, а никой не е готов за това. Например, един от сортовете пластмаса РЕТ в новата форма струва приблизително 500 евро на тон, а в рециклираната струва приблизително 1000 евро. За производителя изобщо не е изгодно да направи цената на продукта 2 пъти по-висока. Освен това, в условията на жестока конкуренция, продуктът му става нерентабилен. Фирмите за рециклиране на пластмаса дори стигат дотам, че добавят по-голямата част от новата към рециклираната пластмаса и я продават под етикетаRECYCLED.

Декларираните данни за рециклиране на отпадъци често се различават от реалната картина. Например в Германия част от боклука, който се счита за рециклиран, отива на сметища в страни от третия свят. Подобна ситуация се случва и в Япония. Дори пластмасата, която просто е била изгорена, се счита за рециклирана.

По-голямата част от рециклирането, което се извършва днес по света, трябва да се нарича "downcycling". Това означава, че пластмасата, която преминава през процеса "downcycling", не може да се използва повторно, нейното качество се понижава. Затова трябва да си зададем въпроса: защо изобщо е позволено да се произвеждат такива видове пластмаса, ако не могат да бъдат рециклирани или използвани повторно?

Боклукчийската мафия

Не стига, че боклукът сам по себе си вреди на нашата планета, флора и фауна и на нас самите, но и ние толкова сме заслепени в жаждата за обогатяване, че възниква такова явление като боклукчийска мафия.

Веднага след като в света се появява неразградим и токсичен боклук, се появяват и тези, които правят пари от него. Мафиотските кланове купуват територии и правят сметища от тях. И въпреки че на хартия всичко може да изглежда законно, все пак тези площи за депа са разположени в близост до населени места и нарушават всички екологични стандарти.

Важна част от бизнеса на боклукчийската мафия е нелегалното транспортиране на промишлени отпадъци. Ако предприятие иска да се отърве от токсичните си отпадъци и при това да плати възможно най-малко пари, то прехвърля отпадъците на мафията. И вместо да се преработят по подходящ, но скъп начин, тези отпадъци се извозват и след това изчезват.

Например само на територията на Неапол и околния регион еколозите регистрират не по-малко от 1 200 малки и големи незаконни сметища. Количеството фосфор, живак, арсен в този регион е 400 пъти по-високо от установените норми. Според медицинската статистика хората тук умират от рак два пъти по-често от средното за страната.

Контролирайки боклукчийските депа, мафията не само получава несъизмеримо завишени печалби, но и има възможност да контролира градовете. Така, ако се забрани да извозват боклук в депата си, градът се превръща в сметище.

Какво можем да променим?

Боклукът е гниещото лице на потребителския формат на обществото. С него убиваме планетата и дори повече... ние се самоубиваме. Не ни е изгодно да рециклираме боклука. Не е изгодно за нас да разработваме технологии, които биха очистили нашата планета. Но това е неизгодно в рамките на потребителската икономика, която самите ние сме поставили над човешкия живот.

Това, което наистина можем и трябва да направим днес, е да променим формата на обществото от потребителски към СЪЗИДАТЕЛЕН. Когато на конституционно ниво във всички страни бъдат приети 8-те Основи на Съзидателното общество, подобни схеми ще бъдат невъзможни. Защото основната ценност в целия свят ще бъде животът на Човека. При такива условия няма да има място за цялата тази мръсотия на планетата и в отношенията между хората. Всеки бизнес ще бъде изграден само върху една единствена цел — подобряване на живота на хората, в полза на планетата и на цялото човечество.