Бежанци. Реалиите на оцеляването в съвременния свят

Премиерата на документалния филм „Бежанци“ се състоя на 4 декември 2021 г. на конференцията „Глобална криза. Времето на истината"

Според ООН през 2021 г. броят на бежанците е надхвърлил 84 милиона души и тази цифра непрекъснато расте. В днешния свят, за някой цивилизован и проспериращ, милиони хора напускат домовете си, гонени от войни, претърпявайки насилие и нарушения на човешките права, преживявайки климатични бедствия.

Те бягат, плуват, вървят, спасявайки живота си, надявайки се да намерят подслон на по-безопасно място. Но всъщност бежанците попадат в нов „ад”: нечовешки условия на живот, без подслон и храна, страдащи от враждебно отношение, побоища и насилие. Никой не им се радва, те не са нужни на никого.

„Беше ужасно пътуване. Знаете ли, само аз и съпругът ми в инвалидна количка в продължение на 4 дни. Това беше тежко. Никога, никога няма да забравя това... Няма лагер, изобщо нищо няма. Просто ни оставиха. Взеха само сирийци, така че можехме да разчитаме само на себе си…”, казва Сома, бежанка от Ирак. Преди 7 години тя и съпругът ѝ напускат страната си и пристигат в Турция, но документите им все още се разглеждат от Върховния комисариат на бежанците на ООН. Сома казва, че всъщност никой не се занимава с тях, а поради липсата на документи положението на семейството ѝ в страната е много нестабилно, те непрекъснатосе борят за оцеляване.

Какво кара хората да напускат домовете си

Джумакан Аликузадж разказва как е стигнал до Германия: „Аз съм от Афганистан, на 25 години съм. Когато пристигнах в Германия, бях на 17 години и все още никой не ми е помогнал. Имам много трудности. Пътуването беше много трудно и опасно. В Иран беше много трудно, в България също. В продължение на 5 дни и нощи вървяхме през планината без храна, имаше само бисквитки или нещо, което имахме в раниците... Пътят беше много труден. Не пътувахме с кола, а вървяхме пеша от Афганистан до Германия. Ако нямаше война в Афганистан, можех да остана там със семейството си. Напуснах семейството си заради войната. Загубих баща си във войната“.

Хората, които помагат на бежанците, разказват ужасни неща за тяхната реалност, за които дори обикновеният човек не би се сетил. Жена от Швеция, чието име и лице не се разкриват от съображения за сигурност, говори за ужасяващия ритуал “бача-бази”, който се извършва от бандитски клан в Афганистан: „Те търсят красиво момче. И те вземат това момче, гримират го и той танцува за тях през нощта. И това момче е длъжно да отиде с този човек, с когото му кажат. И той бива сексуално малтретиран. Заведох трима от тях в болница в Швеция, за да ги оперират. Всички бяха силно повредени отвътре. Едното дори имаше червеи там.”

Беззаконието на цивилизацията

Да, днес има закони и международни конвенции, защитаващи бежанците, но само на хартия. А в действителност тези хора, бягайки от някакви опасности, в нашия „цивилизован” свят отново са изправени пред заплахи за живота и здравето, подложени са на преследване и насилие.

Бежанецът от Конго принц Окитафумба Домба разказва за живота си в Южна Африка: „Това е много добра страна. Но единственият проблем, с който се сблъскваме, е ксенофобското насилие. Защото тук никак не обичат чужденците. Няма да изкарате и месец без да бъдете нападнати на ксенофобска почва. Казват, че като чужденец им крадеш работата.

Изгубих надежда да живея в прекрасно общество. Не знам, загубих тази надежда, защото виждам как убиват хора, виждам как разстрелват хора пред очите ми. И страхът, който изпитвам сега, е за двете ми деца. Всеки ден чувам мисли в главата си: „Това може да се случи на детето ми, това може да се случи на мен.“ Поради това аз нямам покой. Загубих покоя."

Търговия на хора

Да, законите на потребителското общество не защитават бежанците. Лагерите, които се организират за тях, нямат условия за нормален живот, но често се превръщат в нов капан, където хората са подложени на физическо и психическо насилие. Днес принудителната миграция е неразривно свързана с постоянни нарушения на човешките права. Именно бежанците най-често стават жертви на огромния многомилионен бизнес с трафик на хора. Тях ги продават за органи, за сексуални удоволствия или тежка работа...

„В Северна Африка, дори в Либия, имаше определен пазар, където хората се продаваха за седемдесет, сто или двеста долара. Младите хора ги караха да работят безплатно, тоест практически като роби...

Става дума за трафик на хора, сред които има жени и малки деца. Говорим за цифра от два милиона души всяка година. Тоест, говорим за колосален брой хора, които са обект на търговия за цели, които нямат нищо общо с човешките“, коментира Риа Абу-Ел-Асал, тринадесети англикански епископ, глава на Епископалната църква в Йерусалим и Близкия изток.

Утре бежанец може да стане всеки от нас

Ситуацията с бежанците много ясно показва кризата на съвременното общество, в което парите се ценят над човешкия живот. На хората, които са мигрирали от други страни, често се гледа, като на утайката на обществото. Но ако обърнете внимание на ситуацията с глобалните климатични изменения на планетата, става очевидно, че утре всеки от нас може да стане бежанец. Милиарди хора ще се преместят в търсене на безопасно място за оцеляване, когато природните бедствия засегнат домовете им... И какво тогава???

Шанс за спасение

Още днес трябва да променим формата на потребителското общество на съзидателно. Да се приемат закони, които защитават хората, техния живот и безопасност, а не частния капитал на отделни лица. Все още има време да построим Съзидателно общество, в което хората ще бъдат опора и подкрепа един на друг, в което животът на всеки от нас ще бъде ценен и недосегаем.