Преглед на климатичните катастрофи на планетата от 23 до 29 юли 2025 година

В този брой, наред с обзора на климатичните събития от изминалата седмица, 23–29 юли 2025 г., отново искаме да повдигнем въпроса за увеличаването на броя и силата на земетресенията.

Защо тази тема е една от най-актуалните днес? 

Защото ние, човечеството, се намираме на прага на мащабни природни катастрофи и нашата основна цел е да достигнем до здравомислещите хора, за да спасим колкото се може повече животи и да предотвратим най-лошото.

Сеизмична активност

През цялата седмица на планетата беше наблюдавана много висока сеизмична активност. Мощни земетресения с магнитуд над 6,0 се случваха практически всеки ден, а понякога и по няколко пъти дневно: в района на островите Уолис и Футуна, Сулавеси, Тонга, Маккуори, на Андаманските и Никобарските острови, както и в южната част на Тихия океан. 

За щастие, тъй като едни трусове се случиха в отдалечени райони, а огнищата на други се намираха на значителна дълбочина, това не доведе до видими за хората последствия. 

Но най-сериозните сеизмични събития през седмицата бяха свързани с руския полуостров Камчатка, където вече 10 дни не спира серия земетресения с магнитуд 6,0 и повече. Специалистите смятаха, че това са затихващи афтершокове на силното земетресение с магнитуд 7,6, което разтърси полуострова на 20 юли. 

Но те се оказаха само форшокове — предвестници на едно от шестте най-мощни земетресения в съвременната история на планетата. 

То се случи на 30 юли, на 149 км от столицата на региона, Петропавловск-Камчатски, на дълбочина 17 км, и беше с магнитуд 8,8.

Серия от мощни земетресения на Камчатка, Русия

Директорът на Камчатския филиал на Единната геофизична служба към РАН, Данила Чебров, го определи като „събитие с планетарен мащаб“. 

Дори жителите на Камчатка, свикнали със сеизмичната активност, бяха шокирани от продължителността на труса. По думите на очевидци, разтрисането е продължило повече от три минути. 

Подземните трусове се усещаха по целия полуостров Камчатка: люлееха се сгради, автомобили и кранове, в домовете падаха мебели, появиха се пукнатини. В Елизовския район се срути фасадата на детска градина, а сгради на Камчатския държавен университет и местното летище бяха повредени.

Последици от силните земетресения на руската Камчатка: в Елизовския район се срути стена на детска градина

По данни на Министерството на здравеопазването има пострадали: някои получили травми, докато бягали от сградите, а други дори скочили през прозорците. Рязко нараснал броят на повикванията за спешна помощ: хората търсели медицинска помощ заради скокове в кръвното налягане, аритмии, епилептични припадъци и панически атаки. 

По данни към 31 юли, само в рамките на едно денонощие след основния трус са били регистрирани около 1 000 вторични земетресения с магнитуд до 6,7. 

Трусовете следвали един след друг през интервали от няколко минути. 

В безопасни зони бяха евакуирани над 5 000 души. 

Почти веднага бяха обявени предупреждения за заплаха от цунами. В Елизовския район на Камчатския край височината на вълната достигала 3–4 м, а на Курилските острови — до 5 м. В град Северо-Курилск водата навлезе на 200 м навътре в сушата, заливайки пристанището и нанасяйки щети на рибопреработвателни предприятия. На остров Шумшу бе залят и лагерът на научна експедиция.

Наводнено рибопреработвателно предприятие след силното земетресение на Камчатка, гр. Северо-Курилск, о. Парамушир, Русия

Заплаха от цунами беше обявена в много страни от Тихоокеанския регион, включително в Япония, Китай, САЩ, Индонезия, Чили, Перу и Еквадор. 

Височина на вълните по региони: в префектура Хокайдо, Япония — около 1,3 м; на Хаваите, САЩ — до 1,7 м; в Чили и Перу — 30–40 см. 

Започна спешна евакуация на населението от нискоразположените крайбрежни зони. 

В Япония около 2 000 000 души бяха принудени да напуснат потенциално опасните райони. Беше спряно движението на влакове и временно затворено летище Сендай. 

В Чили властите проведоха една от най-мащабните евакуации в историята на страната: според данни на МВР 1 400 000 души бяха преместени към по-високи места. 

На Хаваите се образуваха многокилометрови задръствания, пристанищата бяха затворени, а полетите — отменени. 

В САЩ вълните достигнаха до бреговете на щатите Вашингтон, Калифорния, Орегон и Аляска. 

По същото време започна изригване на вулкана Ключевски в Русия. По западния склон потече нажежена лава, а над кратера се появи ярко сияние, придружено от взривове. 

Камчатските вулканолози свързват активирането на Ключевски с настъпилото земетресение.

Сингапур

26 юли на една от оживените улици в Сингапур, в района Танджонг Катонг, внезапно се образува огромна пропаст, в която пропадна движещ се автомобил. Колата почти напълно потъна под земята, а ямата бързо се запълни с вода. 

Пропадането засегна две платна от пътя и повреди два водопровода. Автомобилът беше изваден от пропастта с помощта на кран. Жената-шофьор, която изпадна в шок, беше откарана в болница.

Огромна пропаст на улица в Сингапур погълна автомобил

Филипини

Филипините още не бяха успели да се възстановят от последиците на тайфуна „Випха“, когато страната бе ударена от нов тропически щорм — „Ко-мей“ (местно название — „Емонг“). 

Вечерта на 24 юли, вече превърнал се в тайфун, той връхлетя град Агно в провинция Пангасинан с пориви на вятъра до 165 км/ч. Сезонните дъждове, започнали по-рано, вече бяха предизвикали мащабни наводнения, а този удар на стихията само усложни ситуацията.

Разрушително наводнение във Филипините в резултат на тропическия щорм „Ко-мей“

По официални данни 278 000 души бяха евакуирани, около 3 000 къщи бяха повредени. В северните провинции беше прекъснато морското и въздушното движение, затворени бяха училища, включително и в столицата Манила. Повече от 80 града обявиха извънредно положение.

Казахстан

25 юли върху Астана, столицата на Казахстан, се стовари мощен ураган с проливен дъжд и ураганен вятър. 

Стихията връхлетя внезапно: улиците бързо се наводниха, вятърът поваляше дървета, откъсваше рекламни табели, фасадни облицовки на сгради и лошо закрепени конструкции. Минувачите буквално бяха събаряни на земята. В някои райони на града токът изчезна. В един квартал върху паркиран автомобил се стовари бетонна плоча.

Мощна буря връхлетя град Астана, Казахстан

Русия

На 23 юли, след изтощителна жега до +40 °C, Волгоградска област беше връхлетяна от мощна буря. 

Най-силно пострада град Волжски. Всичко се случи внезапно: небето потъмня само за няколко минути, а после стихията се стовари с пълна сила. Ураганният вятър събаряше покриви на къщи, поваляше дървета, отнасяше автобусни спирки и електропреносни стълбове.

Мощна буря повреди високоволтова електропреносна кула в гр. Волжски, Волгоградска област, Русия

Градът остана без питейна вода, тъй като водозахранването беше прекъснато. Оказа се, че няма резервен източник на електричество, нито план за действие в подобни извънредни ситуации. 

В речния порт бурята преобърна товарен кран, а лодки и катери бяха изхвърлени на брега. 

Пострадаха и селските райони — на места падна едър град, който нанесе щети на реколтата.

Беларус 

От 24 юли област Витебск в Беларус беше обхваната от проливни дъждове. 

Силните валежи доведоха до повреждане на няколко пътни участъка и наводняване на селскостопански имоти. В социалните мрежи се разпространи видео, показващо хора, които газеха до колене във вода, опитвайки се да спасят реколтата. 

По наводнените улици на град Витебск беше забелязана риба, донесена от препълнено водоём. 

На 26 юли силен воден поток предизвика срутване на част от брега на река Западна Двина — свлачище засегна района Верховие в град Витебск.

Силните дъждове предизвикаха срутване на брега на река Западна Двина в гр. Витебск, Беларус

Парче земя с площ около един хектар се свлече в реката, унищожавайки седем стопански постройки и технически път. За щастие, няма пострадали.

Германия

27 юли силни бури връхлетяха южна Германия. В някои райони на Бавария, включително град Нюрнберг, за едно денонощие паднаха до 100 мм валежи. На улиците водата местами достигаше 50 см, а в едно подземно паркинг ниво наводнението достигна един метър.

Проливен дъжд наводни улиците на гр. Нюрнберг, Бавария, Германия

Недалеч от град Ридлинген в провинция Баден-Вюртемберг регионален експрес с около 100 пътници дерайлира. Спасителната операция продължи цяла нощ. На мястото работеха стотици специалисти, спасителна техника, хеликоптери и екипи с обучени кучета. 

В резултат на катастрофата загинаха трима души, а най-малко 40 бяха ранени и откарани в болници. По предварителни данни, причина за дерайлирането е свлачище, предизвикано от проливния дъжд — само за час са паднали до 50 мм валежи. 

Железопътният трафик в този участък беше напълно спрян за неопределено време.

Пожари

Европа е обхваната от екстремални жеги. В Турция температурите достигнаха рекордните 50,5 °C, а в Гърция — над 42 °C. Сухият въздух и силният вятър създадоха идеални условия за мащабни горски пожари. В редица страни бе обявено най-високо ниво на опасност, а хиляди хора бяха евакуирани. 

На 24 юли в Централна Турция, в селския район Сейитгази, провинция Ескишехир, избухна горски пожар. 

Група от 24 души — горски работници и спасители — се опитвали да спрат огъня, прокарвайки защитни линии, когато вятърът внезапно сменил посоката. Десет души се оказали в смъртоносен капан и загинали. На останалите 14 им се удало да избягат, но много от тях са с изгаряния и травми. 

На 26 юли пожари избухнаха в Анталия, където пламъците достигнаха до високите жилищни блокове, пълни с местни и чуждестранни туристи. Жителите на един от кварталите бяха спешно евакуирани, а ключовият крайбрежен път беше затворен. 

На 28 юли критична ситуация се разви и в района на Бурса — четвъртият по големина град в Турция. Огънят обхвана хълмистата местност около града, унищожавайки около 3 000 хектара земя. От предградията и близките села бяха евакуирани над 1 700 души. Беше затворено и шосето, свързващо града със столицата Анкара.

В близост до турския град Бурса бушува горски пожар, който създава заплаха за жилищните райони

В същото врвме се водеше борба с огъня и в провинциите Адана, Мерсин и Карабюк. Провинциите Измир и Биледжик бяха обявени за зони на бедствие. 

Общо това лято в страната са регистрирани над 3 000 пожара, като са загинали поне 17 души. С огъня в цялата страна се борят 25 000 спасители. 

На 26 юли ситуацията с пожарите рязко се изостри и в Гърция — огънят обхвана 55 540 хектара. 

Само за този ден на остров Китира изгоряха около 20 % от територията.

Гърция страда от разрушителни природни пожари

В някои райони на Централна Евбея огънят унищожи ферми — хиляди животни загинаха. Пожарът се разпространяваше толкова бързо, че собствениците не успяха да ги спасят. Стихията доведе до спиране на електро- и водоснабдяването. Шестима пожарникари бяха приети в болница. 

В окръг Ханя на остров Крит, заради жегата и силния вятър със скорост над 75 км/ч, пламъците бързо преминаваха от едно селище към друго. 

Жителите на седем населени места бяха евакуирани. Тежки загуби понесоха и пчеларите — унищожени бяха около 2 000 кошера. 

На 27 юли на италианската Сардиния едновременно избухнаха 27 горски пожара. Пламъците достигнаха плажа Пунта-Молентис — едно от най-живописните места на острова, известно със своята тюркоазена вода и бял пясък. На паркингите изгоряха десетки автомобили. Огънят отряза всички сухопътни пътища за евакуация на 102 души, включително 12 деца. Хората бяха извозени по море.

Последици от природния пожар — изгорели автомобили на паркинга на плажа Пунта-Молентис, о-в Сардиния, Италия

На 27 юли България също се изправи пред безпрецедентни горски пожари, които обхванаха почти 100 населени места. Огънят унищожи къщи и хиляди хектари гори, което наложи евакуация на жителите. Силният вятър затрудняваше борбата с пламъците и принуди пожарникарите да се изтеглят. Властите потърсиха помощ от ЕС. Един от доброволците определи ситуацията като „безмилостна трагедия“.

Катастрофален природен пожар в България унищожава гори и застрашава населени места

В Португалия бяха регистрирани над 50 активни огнища, почти в цялата страна беше обявено червено ниво на пожарна опасност. Най-засегнати райони: Арука (окръг Авейру), Понте-да-Барка (окръг Виана до Кащелу) и Пенамакор (окръг Кащтелу Бранку). 

В района на Алканеде, окръг Сантарем, пожар засегна животновъдна ферма, довеждайки до смъртта на стотици животни.

Огнената стихия в Португалия — спасителни екипи се борят с горски пожар

В гасенето участваха около 3 000 пожарникари, над 600 единици техника и повече от 12 въздушни съда. 

Мащабни пожари обхванаха също Испания, Черна гора, Албания и редица други европейски държави. 

От 1 януари до 29 юли 2025 г. в Европа вече са изгорели 292 855 ха, което е почти два пъти повече от средната стойност за аналогичния период през последните 19 години. 

По думите на експерт от Европейската комисия, дните с екстремална пожарна опасност вече са достигнали ниво, което се очакваше едва около 2050 г.: прогнозите на специалистите се оказаха погрешни — промените на планетата протичат значително по-бързо. 

Природните катаклизми от изминалата седмица само потвърждават: Земята навлиза в нова фаза на повишена сеизмична активност. И, за съжаление, катастрофалните земетресения вече са неизбежни. Това не е преувеличение или паника, а извод, основан на ясно проследими геодинамични тенденции, които вече не могат да бъдат игнорирани. 

Преди силните земетресения бяха единични събития, а сега наблюдаваме ясно изразен експоненциален ръст на техния брой. А стабилното увеличение на земетресенията с магнитуд 6,0 и повече е много тревожен сигнал. Тяхната разрушителна сила не е единствената заплаха. Ние се приближаваме към критична граница: следващият етап ще бъде нарастването на честотата на земетресенията с магнитуд 7,0. Когато такива събития започнат да се случват редовно — ще бъде вече късно за промени. 

Мнозина ще попитат: „А какво изобщо може да се направи? Как да се повлияе на земетресенията?“ Накратко ще припомним за тези, които не са следили предишните издания:

Ръстът на сеизмичната активност показва, че земната кора е подложена на огромно вътрешно налягане. Ако то бъде намалено, напрежението в земната кора ще спадне, деформацията ѝ ще се понижи и това ще помогне значително да се съкрати броят на разрушителните земетресения. Това е възможно чрез контролирано отвеждане на газове и частично изпускане на магма от недрата, но само в района, където вече сега се издига Сибирският магматичен плюм. 

Той се намира в критична фаза. Затова своевременната дегазация може не само да предотврати пробива на плюма, но и да стабилизира сеизмичната ситуация на планетата. 

Към момента няма предложени никакви алтернативни решения, освен това, което беше изказано от учените на „АЛЛАТРА“. 

Климатичната и геодинамична прогноза, направена от тях преди години, днес се потвърждава изцяло. Това се обяснява с факта, че изводите на учените се основават на комплексен геодинамичен модел, който отчита максимално всички възможни фактори. 

Някои може да помислят, че ние се опитваме да уплашим хората. Но мие първи бихме искали този сценарий никога да не стане реалност. 

Въпреки това, изхождайки от сегашния ръст на сеизмичната активност, времето, в което планираната дегазация още може да помогне, става все по-малко. 

На по-късните етапи на кризата тя вече няма да стабилизира ситуацията, а напротив — ще провокира катастрофа. 

Не може да се допусне милиони хора да загинат само защото не успяхме да достигнем до тези, които смятат, че трагедията няма да ги засегне. Катастрофата ще засегне всички без изключение. Дори ако някой е безразличен към това, което се случва в света — със сигурност не е безразличен към собствения си живот и към съдбата на децата си. 

Ако смятате, че вашият живот има стойност — не мълчете. Не прехвърляйте отговорността на политиците, които според вас трябва да премахнат планетарната заплаха. Докато вие нищо не правите — и те няма да правят, защото те са същите като вас. 

Ние вярваме, че сред нас все още има много такива, които са готови не само да гледат и слушат, но и да мислят, да осъзнават и да предават това знание нататък. 

Сега това е особено важно — времето за размисъл почти изтече. 

Видео версията на тази статия можете да видите тук: