Мащабно наводнение на остров Бали.
Рекордни порои в Токио и Пекин.
Най-силната в историята суша в Южна Корея.
Но основният удар нанесе Сибирският плюм, чиято мощ усети Камчатка.
За тези и други климатични събития от изминалата седмица — от 10 до 16 септември 2025 година — разказваме в следващия обзор.
На остров Бали, един от най-популярните туристически курорти в Индонезия, на 10 септември се случи най-силното наводнение от десетилетия насам.
Залети улици и разрушени сгради — последствията от катастрофалното наводнение на остров Бали, Индонезия
Под ударa на стихията попаднаха 6 от 8-те окръга на провинция Бали, както и столицата — град Денпасар.
След проливни дъждове реките излязоха от коритата си, наводнявайки улици, жилищни сгради, храмове и туристически зони. Беше ограничен достъпът до международното летище „Нгурах Рай“ — ключов транспортен център за туристите, пристигащи на Бали.
Свлачища прекъснаха пътища и разрушиха мостове.
Военни части с лодки и камиони евакуираха хора, блокирани по пътя към летището.
В Денпасар се срутиха две сгради, а на места водата достигаше до кръста на възрастен човек. Бяха затворени хотели, банки, офиси и дори болници.
На един от пазарите първият етаж беше напълно под вода, а вторият — покрит с дебел слой кал.
Поради прекъснатото електрозахранване регионалната болница използваше генератори, за да осигури работа на операционните зали.
В туристическия комплекс Керталангу водата стигна до таваните, а децата бяха спасявани през таванските прозорци.
Популярни плажове и забележителности се оказаха затрупани с отпадъци. Много туристи бяха евакуирани. Властите обявиха извънредно положение на острова.
По данни към 14 септември, наводнението е отнело живота на най-малко 17 души, а 5 се водят за изчезнали.
Мощен щорм с едра градушка удари източен Алжир и северозападен Тунис на 10 септември. Само за няколко минути спокойната вечер се превърна в хаос: небето потъмня, натрупаха се облаци и земята беше залята от огромни ледени късове.
В алжирската провинция Тебеса градушката счупи прозорци и повреди покриви на къщи.
Шофьорите бяха принудени да спрат автомобилите си заради разбитите предни стъкла. Четирима души бяха ранени и откарани в болница.
Едра градушка удари провинция Тебеса в Алжир
В Тунис пострадаха провинциите Ел-Кеф и Кайруан — градушка с размер на орех нанесе сериозни щети на маслинови и овощни дървета, както и на множество превозни средства.
През последните години все по-често се регистрират случаи на рязко усилване на вятъра — внезапни пориви, микропориви, торнада и други аномални атмосферни явления, които се превръщат в постоянна заплаха за хората.
Така, вечерта на 11 септември, в турската провинция Агъри върху селото Тезерен се стовари внезапна буря. Само за няколко минути небето притъмня, вятърът рязко се усили и отнесе покривите на повечето къщи, а някои сгради бяха разрушени до основи — бурята засегна около 80% от всички постройки.
Внезапна буря разруши къщи в село Тезерен, провинция Агъри, Турция
Жителите останаха без покрив над главата и бяха принудени да търсят временно убежище при роднини или съседи.
На 14 септември на летище Краков–Балице настъпи инцидент: пътнически самолет на авиокомпания Enter Air при кацане не успя да спре и излезе извън пистата.
По данни на авиокомпанията, причината е проливният дъжд — голямото количество вода на пистата е възпрепятствало спирането и е довело до неконтролируемо приплъзване на самолета. Евакуацията е извършена бързо и организирано, и за щастие няма сериозно пострадали сред пътниците и екипажа.
Блокирането на единствената писта напълно парализира работата на летището, а за освобождаването ѝ се наложи да бъде доставена специална техника от Чехия.
На 14 септември през град Сан Анхел в департамент Магдалена, Колумбия, премина аномално торнадо — изключително рядко явление за тази страна.
Вихърът удари арената за боеве с бикове, разпръсквайки дървените и металните конструкции. Хората в паника започнали да търсят убежище. За щастие, няма жертви.
Мощен торнадо в град Сан-Анхел разрушава арена за боеве с бикове, департамент Магдалена, Колумбия
Струва си да се отбележи, че торнадата в Колумбия по-рано не са се срещали — за първи път това явление е официално регистрирано през 2001 година в град Соледад, департамент Атлантико.
На 11 септември Токио и съседната префектура Канагава бяха връхлетени от рекордни дъждове, предизвикали мащабни наводнения и парализирали живота на мегаполиса.
Интензивността на валежите надмина всички исторически рекорди. Най-голямо количество дъжд беше регистрирано в Токио, в района Мегуро, където за един час паднаха 134 мм дъжд, а в районите Сетагая и Ота (летище Ханеда) часовата интензивност на валежите достигна най-високите стойности от началото на наблюденията — съответно 92 мм и 88,5 мм.
В търговския микрорайон Мидоригаоке нивото на водата на улиците достигаше 20 см. Служител на един от магазините разказа, че водата за броени секунди наводнила помещението, предизвикала прекъсване на електричеството и нанесла щети — безпрецедентни за 50-годишната история на магазина. Пострадаха и жители на сутеренни етажи: много от тях не можеха да отворят вратите заради водното налягане отвън, а в един от наводнените апартаменти шест деца бяха блокирани. За щастие, те бяха спасени.
Токио е под ударите на стихията: рекордни дъждове наводниха сгради
Мълниите парализираха работата на летище Ханеда, а наводненията по железопътните линии спряха влаковете.
В морското пристанище на Токио внезапен силен порив на вятъра повали контейнери — в резултат един работник загина, а друг получи наранявания. Метеоролозите класифицираха този порив като микропорив. Подобни явления са зачестили напоследък по целия свят.
Вечерта на 13 септември Пекин бе обхванат от мощна конвективна буря, която засегна голяма част от града: силен вятър, гръмотевици и мълнии бяха съпроводени от проливни дъждове и внезапен град. Пострадаха районите Фаншан, Чаоян, Шицзиншан, Дасин, Тунчжоу, Дунчен, Хайдян и Сичен.
Най-голяма интензивност на валежите беше регистрирана в района Тунчжоу — там за един час паднаха 34,3 мм дъжд.
На места от небето падаха ледени късове с размер на пинг-понг топка и дори с размер на кокоше яйце. Автомобилите бяха покрити с вдлъбнатини, а в някои райони количеството градушка беше толкова голямо, че се натрупваха като купища сняг.
Силна градушка Пекин покри улиците с дебел слой лед
Възрастните жители разказват, че поне през последните 40 години тук не се е случвало нищо подобно.
Стихията засегна и транспортната система. Поради вятъра и проливния дъжд дърво падна на релсите на една от основните линии на метрото, временно спирайки движението.
Този септември в Пекин беше аномално горещ, което и предизвика образуването на внезапна конвективна буря, изключително нетипична за това време на годината.
Институтът за световни ресурси класифицира Южна Корея като страна със средно или високо ниво на воден дефицит.
Парадоксално е, че проливните дъждове в страната само влошават ситуацията. Продължителните суши изсушават земята, а водата от интензивни валежи не успява да се абсорбира в почвата и вместо това се стича по повърхността към реките и моретата, без да попълва подземните води. В резултат се увеличава рискът от наводнения, а резките колебания на нивото на водоемите затрудняват управлението на водните ресурси.
Историческа суша в Южна Корея: почвата се пука от жегата
В Канън, град на източното крайбрежие на Южна Корея, провинция Канвондо, беше регистрирана най-силната суша в цялата история на наблюденията.
На 12 септември нивото на водата в резервоара Обонг, който осигурява около 87% от нуждите на града, спадна до 11,5% от обема си, практически достигайки дъното — най-ниската стойност в историята на града.
Дори след силните дъждове на 12 септември, донесли над 100 мм валежи, нивото на водата се покачи само до 16%, което съответства приблизително на 10-дневен запас. Властите бяха принудени да въведат строги ограничения за водопотреблението: вода се подаваше в домовете само по два часа на ден — по един час сутрин и вечер.
В града беше обявено извънредно положение — за първи път в историята на страната не заради пожар или наводнение, а поради суша.
Фермерите губят реколтата, бизнесът страда, а ежедневието на хората бе парализирано. Жителите признаваха, че никога не са се сблъсквали с подобно нещо: било е невъзможно да се измият, да пуснат пералня или да вземат душ. Животът се превърна в борба за достъп до най-базовия ресурс.
Недостигът на вода в Канън наложи мобилизация на 71 пожарни коли и 141 военни цистерни от цяла Южна Корея. Ситуацията стана толкова сериозна, че на мястото беше изпратен дори кораб на бреговата охрана „Токто“.
За да се осигури вода за жителите, в града бяха доставени 8 млн. бутилки питейна вода.
След валежите режимът на водоснабдяване беше леко облекчен и увеличен до 6-часов период, но това е само временно решение.
Пресъхналият резервоар Обонг в град Канън: нивото на водата спадна до исторически минимум, провинция Канвондо, Южна Корея
Проблемът не е решен в корена си: метеоролозите прогнозират продължаване на сушата, а жителите живеят с осъзнаването, че водата може да им свърши по всяко време.
На 13 септември на Камчатка бе наблюдаван рязък взрив на сеизмична активност. За денонощие учените регистрираха 62 земетресения с магнитуд 3,5 и повече — 8 от тях бяха усетени от местните жители.
Най-силен бе трусът с магнитуд 7,4, станал в 14:37 край източното крайбрежие на полуострова, на 122 км от град Петропавловск-Камчатски. Той се оказа един от най-силните афтершокове след юлското мегаземетресение с магнитуд 8,8. Епицентърът се намираше на дълбочина около 47 км.
Временно беше обявена опасност от цунами, но голяма вълна не се появи.
За тези, които се страхуваха да се върнат вкъщи, в град Петропавловск-Камчатски отново отвори врати пункт за временно настаняване.
В следващите дни продължиха силни трусове с магнитуд до 5,9.
На фона на земетресенията се засили и вулканичната активност: признаци на активизация демонстрираха вулканите Камбални, Безименен, Шивелуч, Ключевски, Каримски и Крашенинников.
Вулканът Шивелуч на Камчатка изхвърли пепел на височина до 5 км, Русия
Въпреки че сеизмолозите смятаха, че афтершокът с магнитуд 7,4 е най-силният и след него ще последва постепенно намаляване на сеизмичната активност, те се оказаха в грешка — стихията нанесе нов, още по-силен удар.
Сутринта на 19 септември Камчатка започна с паника: в 06:58 местно време в акваторията на Тихия океан, на около 143 км от град Петропавловск-Камчатски, стана земетресение с магнитуд 7,8. Епицентърът се намираше на дълбочина 48 км.
Мощно земетресение с магнитуд 7,8 беше регистрирано в акваторията на Тихия океан близо до полуостров Камчатка
Очевидци разказаха, че къщите се клатеха, мазилката падаше, а плочите пукаха. Хората бягаха на улицата направо по домашно облекло.
В някои сгради в Петропавловск-Камчатски се появиха пукнатини, а в залата на летище Елизово хората се криха до колоните, страхувайки се от срутвания. Поради трусовете няколко полета бяха отменени или забавени.
През следващите 24 часа в региона бяха регистрирани над 50 подземни удара с магнитуд 3,5 и повече, като повече от половината от тях достигнаха магнитуд 5,0 и нагоре.
Според директора на Единната геофизична служба на Руската академия на науките ситуацията не се вписва в нито един от известните научни модели, описващи разпространението на афтършокове.
Въпреки това, случващото се на Камчатка е закономерен процес с много по-мащабна природа, който на практика потвърждава научния модел, разработен от учените от Международното движение „АЛЛАТРА“.
Става дума не просто за нарастване на напрежението между две тектонични плочи, а за въздействието на колосалния Сибирски магматичен плюм — разтопен поток магма — чиято зона на влияние е сравнима по площ с Австралия. Натискът на плюма се разпространява далеч извън пределите на Сибир и е способен да предизвиква мощни земетресения на хиляди километри от него.
Този процес може да се сравни с действието на гигантски хидравличен бутало: магмата оказва натиск отдолу върху литосферата. Но Сибирската платформа е древна, твърда и монолитна структура — тя не се огъва и не се чупи в средата, а предава напрежението към краищата на Евразийската плоча. Там, в зоните на сблъсък с други плочи, напрежението се концентрира и се проявява под формата на така наречените краеви ефекти.
Тоест влиянието на плюма не се проявява като резки локални деформации на земната кора, а предизвиква бавно, равномерно издигане на целия Сибирски блок, включващ Западно-Сибирската плоча, Източно-Сибирския кратон и Верхоянско-Чукотската нагъната система.
Именно този мащабен, но относително бавен процес създава колосално напрежение по краищата на континенталния блок, където се проявяват най-изразените геодинамични процеси. Затова поредицата от мощни земетресения на Камчатка не е разрядка, а само временно освобождаване на пара чрез един от „клапаните“. Системата като цяло продължава да натрупва напрежение, което свидетелства за началото на нова, по-интензивна фаза на геодинамични промени на планетата.
Сега човечеството избира: да продължи по обичайната пътека на самоуспокояване, отрицание и игнориране на фактите, или да поеме по пътя на приемане на неудобната истина и незабавни координирани действия.
Думата е на всеки от нас!
С видео версията на тази статия можете да се запознаете тук:
Остави коментар