Разрушителни бедствия през седмицата: какво означава това за бъдещето?

В Италия, в района на супервулкана Кампи Флегрей, стана най-силното земетресение в цялата история на наблюденията. Смъртоносна буря в Съединените щати предизвика близо 100 торнада само за 3 дни. А в Бразилия 200-годишен символ на града рухна под натиска на вятъра.

Но има още нещо, което стихиите унищожават по-бързо от сгради, пътища и цели региони: те унищожават способността ни да съчувстваме.

За това и за климатичните събития, настъпили от 12 до 18 март 2025 г., гледайте по-нататък в прегледа.

САЩ

Смъртоносен буреносен фронт премина през САЩ от 14 до 16 март, оставяйки след себе си хаос, разрушения и гибел на най-малко 42 души.

Той предизвика торнада, прашни бури, проливни дъждове, снеговалежи и горски пожари, обхващайки огромни площи от Калифорния до Алабама.

За 3 дни в Средния Запад и южната част на страната бяха регистрирани 100 торнада, които превърнаха цели райони в руини.

Мисури пострада най-много – 12 души загинаха, а в град Поплар Блъф над 500 къщи бяха разрушени.

В Арканзас за един ден са регистрирани най-малко 10 торнада, включително две мощни торнада EF4. Това се случва за първи път от 28 години.

Перу

Проливните дъждове в Перу предизвикаха наводнения, кални потоци и свлачища.

В провинция Аймараес, регион Апуримак, на 12 март кален поток заля повече от 100 метра от жизненоважната междуокеанска магистрала, свързваща Перу с Бразилия.

Няколко автомобила, спрели заради опасния порой, бяха пометени от бързия кален поток. Най-малко 3 души са загинали, а 9 са в неизвестност.

Испания

На 13 март следобед в Торемендо внезапна, но мощна буря със силни пориви на вятъра и торнадо остави следа от разрушения в центъра на града: събори дървета, стълб на електропровод, огради, стрехи и дори част от сграда.

Очевидци казват, че стихията бушувала не повече от 10 секунди, но това било достатъчно, за да превърне улиците в хаос. Жителите смятат за чудо, че няма пострадали.

Бразилия

На 12 март жителите на Бразилия отново се оказаха във властта на стихиите.

В град Сао Пауло пороите наводниха улиците, в някои райони падна градушка, а вятърът събори повече от 340 дървета. Сред тях беше историческият символ на града – 200-годишно дърво с височина 30 метра.

63 пътя бяха блокирани, а около 174 000 домакинства останаха без електричество.

Пътуващи в такси бяха ранени от паднало върху автомобила дърво, а шофьорът, за съжаление, загина.

В Рио де Жанейро, вторият по големина град в Бразилия, бурята парализира трафика.

Италия

На 14 март, след проливни дъждове, италианските райони Тоскана и Емилия-Романя бяха обхванати от мощни наводнения. Туристическите курорти буквално потънаха във вода.

Във Флоренция само за няколко часа падна месечна норма на валежи. Затворени бяха образователни и обществени институции, включително известната галерия Уфици.

В провинция Ферара са забелязани най-малко 5 торнада, падна и голяма градушка с диаметър до 7 cm.

През нощта на 13 март в района на супервулкана Кампи Флегрей на дълбочина около 2,5 km се случи силно земетресение М4,6. Епицентърът му е бил между Поцуоли и неаполитанския квартал Баньоли.

Това сеизмично събитие стана най-силното в историята на инструменталните наблюдения в района.

Румъния

На 13 март гръмотевични бури, проливни дъждове и силен вятър удариха Румъния.

В столицата Букурещ вятърът изкорени 61 дървета, повреждайки десетки автомобили. А в окръг Вранча при падане на дърво загина човек.

Бурята събори покрива на жилищна сграда в окръг Сучава, а в Сату Маре стихията преобърна камион.

Броят и силата на климатичните бедствия продължават да нарастват и, естествено, броят на пострадалите и загиналите се увеличава.

От отзивите на очевидци, преживели сериозен катаклизъм, е известно, че в повечето случаи хората оцеляват там, където има взаимопомощ, състрадание и подкрепа. Почти невъзможно е да се противопоставите сами на стихиите.

В първите часове, а понякога и дни, спасителните служби просто не могат да стигнат до мястото на трагедията. И тогава единствената надежда е в хората, които са наблизо.

Но истината е, че трагедията невинаги предизвиква правилната реакция.

Психиката ни е устроена така, че ако един човек загине, ние изпитваме съчувствие. Но когато става дума за хиляди или милиони жертви, това се превръща в суха статистика и съпричастността не се включва. Остава само страхът: „Ами ако аз съм на тяхно място?“.

Колкото повече бедствия и пострадали виждаме, толкова по-малко ще възниква състрадание и желание за помощ. Вместо това ще нарастват егоизмът и стремежът да спасиш само себе си.

Според учените, ако не се предприеме нищо в близко бъдеще, климатичните катаклизми ще се развият до такава степен, че ще отнемат живота на огромен брой хора.

Но искаме ли да живеем в свят, в който всеки е сам за себе си? И искаме ли да се окажем в ситуация, в която всеки рискува да остане сам със стихията, заобиколен от враждебни хора?

Това е още една основателна причина да действаме сега, за да намерим изход от климатичната криза.