Преглед на климатичните катастрофи по света за периода 9–15 юли 2025 г.

С всяка изминала година градушките по света стават все по-едри и опасни. За да осъзнаем мащаба на заплахата, е достатъчно да погледнем събитията от изминалата седмица — от 9 до 17 юли 2025 г. 

Защо от небето падат огромни ледени късове? И как това е свързано с фаталната грешка на човечеството? Днес ще говорим и за това. 

Румъния 

На 12 юли жителите на комуната Вънатори Нямц, окръг Нямц, се сблъскаха с аномално по сила явление: огромно количество градушка покри земята и покривите, създавайки илюзията за зимен снеговалеж посред лято. 

Заради лошото време видимостта рязко се влоши, а пътят бързо се покри с ледена кора, което се превърна в сериозен проблем за шофьорите.

След аномалната градушка улиците се превърнаха в ледена пързалка, което се оказа сериозно изпитание за шофьорите, комуна Вънатори Нямц, окръг Нямц, Румъния

Температурата спадна от +30 °C до +12 °C само за 10 минути. 

Украйна 

В продължение на няколко дни в Украйна вилняха мощни бури. 

На 10 юли стихията удари западната част на страната — Лвовска, Волинска и Тернополска области. 

В град Лвов само за 12 часа паднаха 110,2 мм валежи — 115% от месечната норма, което се превърна в рекорд за цялата история на метеонаблюденията в града. Предишният рекорд е бил поставен преди 59 години — тогава за едно денонощие са паднали 86,3 мм валежи.

Последствията от рекордния порой — наводнени улици и жилищни сгради, Лвовска област, Украйна

Улиците на града бяха наводнени, а хората останаха блокирани в домовете си. Наложи се да бъдат евакуирани с лодки. 

Реките край града излязоха от коритата си, заливайки стотици домове и автомобили. Повече от 44 000 абонати останаха без ток. 

Още на 9 юли, в Лвовска област, край град Жидачев, беше регистрирано торнадо. На 10 юли в Черкаска и Киевска област ураганен вятър събори дървета върху пътища и къщи. Улиците се оказаха под вода, а стотици населени места останаха без електричество. 

В няколко района на Киевска област — Бориспилски, Броварски и Переяславски — падна аномално едра градушка, на места с размерите на кокоше яйце. Тя повреди автомобили, покриви на къщи, унищожи реколтата и овощните градини. 

А в Полтавска област бурите вилняха два последователни дни и също бяха съпроводени от огромна градушка. Стихията остави след себе си разрушения в десетки села.

Силна буря с градушка повреди оранжерии и унищожи бъдещата реколта, Полтавска област, Украйна

Вечерта на 12 юли мощен порой с пориви на вятъра до 20 м/с обхвана Харковска област. 

Вятърът събори кулокран, а върху електричка падна дърво — пътниците трябваше да бъдат евакуирани. В интернет се разпространяват кадри с впечатляваща мълния тип „огнено кълбо“. 

Не се мина и без трагедия: загина жена. Още 5 души, сред които 7-годишно момиченце, бяха ранени. 

Испания 

От 11 юли мощна буря от типа DANA обхвана значителна част от североизточна Испания. 

DANA — това е вид височинен циклон, който най-често се формира в началото на есента над Средиземно море и предизвиква екстремни проливни дъждове, гръмотевични бури и наводнения. 

Първият удар на стихията бе в региона Арагон, провинция Сарагоса, където в общината Тарасона паднаха 72 мм валежи.

След проливния дъжд улиците на гр. Тарасона се превърнаха в реки, провинция Сарагоса, Арагон, Испания

Дъждът беше придружен от градушка и вятър. Водата, заливаща улиците, помиташе всичко по пътя си. Бяха наводнени жилищни сгради, предприятия, както и множество търговски и офис помещения. 

На 12 юли за цялата територия на Каталуния бе обявено червено ниво на опасност. От 11 до 12 юли в общината Вилафранка-дел-Пенедес, провинция Барселона, бяха регистрирани 155 мм валежи. 

Особено впечатляваща беше интензивността на дъжда: в град Игуалада, окръг Анойя, само за 10 минути падна почти месечното количество валежи — 27 мм, а в рамките на един час — три пъти повече — 87 мм (при средномесечна норма за юли около 30 мм).

Бурни водни потоци по улиците на гр. Игуалада след интензивния дъжд, окръг Анойя, Каталуния, Испания

Поради заплахата от наводнения, националната железопътна компания Renfe напълно спря движението на крайградските и регионалните влакове в Каталуния — в резултат около 150 души прекараха нощта на гара Сантс в Барселона. 

В болницата на град Вилафранка-дел-Пенедес под натиска на природната стихия се срути външна стена на сградата. Водата нахлу вътре и наводни първия етаж, като на места достигна височина до 1,5 м. Щетите бяха толкова сериозни, че властите затвориха болницата, по предварителни данни — за две до три седмици.

Последствия от силната буря: наводнена болница в гр. Вилафранка-дел-Пенедес, окръг Алт-Пенедес, провинция Барселона, Каталуния, Испания

В летището на Барселона лошите метеорологични условия наложиха неколкократни промени в схемите за излитане и кацане, което доведе до нарушения в разписанието и закъснения на полети. Самолет, излетял от Барселона към САЩ, беше принуден да се върне, след като градушката напълно унищожи носовата част на летателния апарат. 

По време на бурята бяха регистрирани над 26 000 мълнии. Поради различни инциденти, свързани с проливните дъждове в Каталуния, 75 души потърсиха медицинска помощ.

Силните дъждове засегнаха и Валенсия, особено провинция Кастельон: в община Бурияна падна едра градушка, Сагунто беше наводнен, а силният вятър правеше излизането навън почти невъзможно. 

DANA не е рядкост за Испания — обикновено такива явления се случват през есента, когато затоплената морска повърхност взаимодейства със студени въздушни маси и създава условия за изключително силни валежи. Но появата на DANA през юли и с такава интензивност е климатична аномалия. 

Салвадор 

На 10 юли, в района на курорта Санта-Тереса, департамент Ауачапан, се случи мощен хидротермален взрив на най-големия гейзер в Централна Америка.

Пара, кал и овъглени дървета — последствията от термалния взрив на най-големия гейзер в Централна Америка, Салвадор

Този гейзер не е просто туристическа атракция — той е активен хидротермален канал с диаметър 70 метра и дълбочина 20 метра. Температурата на водата и парата в него достига 350 °C целогодишно. 

Избликът на вряща вода, пара и парчета вулканична скала е повредил туристическата инфраструктура. Дървета и пътища са били покрити с нажежен кал. За щастие, няма пострадали — всички хора са успели да напуснат опасната зона навреме. 

Местна жителка разказва, че при взрив на същия гейзер през 1989 г., отнел 32 живота, нейни роднини са изгорели живи. И до днес, по думите ѝ, на хората не се съобщава за рисковете, нито се дават указания в случай на нова опасност. Експертите настояват строителството в радиус от 200 м от опасната зона да бъде забранено. 

Някои специалисти свързват изригването на гейзера със сеизмичната активност в Гватемала, където от 8 юли в рамките на 5 дни са регистрирани над 570 подземни труса. Най-силният от тях — с магнитуд 5,7 — е станал на 8 юли в 15:41 местно време в департамент Ескуинтла, на дълбочина 10 км. В резултат: – 7 загинали, – десетки разрушени домове и пътища, – стотици евакуирани от опасни зони.

Сграда, разрушена от земетресението в департамент Ескуинтла, Гватемала

Индия 

На 9 юли в индийския щат Гуджарат, където в продължение на няколко дни валяха проливни дъждове, внезапно се срути част от мост по протежение на националната магистрала NH 64 — ключов транспортен коридор между регионите Централен Гуджарат и Саураштра.

В индийския щат Гуджарат рухна плоча на мост между два подпорни стълба — автоцистерна по чудо не падна, увиснала на ръба на останалата част от конструкцията

Няколко превозни средства, които в този момент преминавали по моста, паднаха в река Махи. 

В резултат на инцидента загинаха 20 души, един се води в неизвестност, а петима бяха спасени. 

Беларус 

От 9 юли екстремен бурен щорм обхвана и Беларус. Ураганен вятър с пориви до 24 м/с и гръмотевици причиниха прекъсване на електричеството в 170 населени места. 

Най-сериозно пострадали са Гродненска, Могильовска и Минска области. 

Ураганният вятър е повалил или повредил над 1 900 хектара гори, като 90% от щетите са в Могильовска област, която понесе основния удар на стихията. 

В град Могильов загина млада жена: по време на бурята тя и съпругът ѝ се скрили под дърво, което обаче не издържало на вятъра и паднало върху нея. Още четирима души, пострадали от бурята, са били хоспитализирани. 

В селото Вархи във Витебска област преминал торнадо от категория EF2, който не само изкоренил дървета, но и отнесъл покриви и дори стени на къщи.

Последици от торнадо: прекършени дървета и откъртени покриви на къщи, с. Вархи, район Городокски, Витебска област, Беларус

В столицата Минск дъждът валеше на „стена“, което драстично влоши видимостта. На места падна едър град, който повреди автомобили. Метеоролозите бяха предупредили за приближаващ гръмотевичен фронт, но малцина очакваха валежи с такава интензивност. 

Русия 

През седмицата от 9 до 15 юли Русия беше обхваната от поредица климатични аномалии. 

На 9 юли южната част на Псковска област се оказа на пътя на бурята, дошла от Беларус. Най-сериозно пострада Великолукски район. 

Силен вятър, проливен дъжд и торнадо (предположително категория EF1–EF2) причиниха значителни разрушения: дървета бяха повалени, стълбове на електропреносната мрежа бяха счупени, много къщи останаха с повредени покриви.

Торнадо премина през Великолукски район на Псковска област, оставяйки след себе си разрушения, Русия

Град с размер на кокоше яйце проби оранжериите и унищожи реколтата. 

Екипите от енергетиката трябваше да възстановят над 1 900 км електропроводи и да включат отново 1 199 трансформаторни подстанции. 

Участък от федералния път А-122 Великие Луки — Невел бе блокиран от паднали дървета. 

В град Велики Новгород за едно денонощие (от 9 до 10 юли) паднаха 31 мм валежи — почти половината от месечната норма (средната за юли — 67 мм). 

Светкавица удари подстанция, предизвиквайки пожар, в резултат на който част от града остана без електричество. 

След бурята енергетиците разчистиха около 1 200 дървета в Псковска и Новгородска области.

Силна буря в Новгородска област събори дървета и повреди електропроводи, Русия

След два дни върху Новгородска област отново се стовари буря — още по-силна от предишната. Гръмотевична буря, придружена от ураганен вятър, такава, че по думите на местните жители, „такова нещо не сме виждали през живота си“. 

Стихията остави без ток жителите на 20 от 22 района на областта — 485 населени места. 

От 9 до 15 юли Москва и Подмосковието бяха връхлетени от вълна от природни бедствия. Аномалната жега бе последвана от бури с градушка, рекордни поройни дъждове и ураганен вятър. Бяха повредени автомобили, домове и инфраструктура, а светкавици предизвикаха серия от пожари. 

На 9 юли лошото време удари Солнечногорск, Зеленоград, Фрязино, Клин, Корольов и други градове на Московска област. 

В град Зеленоград и село Алабушево падна град с диаметър до 7 см. Вятърът на летище Шереметиево достигна ураганните 33 м/с.

Едра градушка падна в Московска област, Русия

На 12 юли след жега от 36°C (на станция Балчуг е отчетено +36,1°C, което надмина рекорда от 1903 г. — +34,5°C), Москва беше връхлетяна от тропически порой. 

Само за няколко часа падна четвърт от месечната норма валежи. Влаковете на станция „Площад на трите гари“ спряха заради скъсване на контактната мрежа. 

На 14 юли, по време на гръмотевична буря, пороен дъжд отново наводни улици, входове, паркинги. В някои населени места — Кунцевски и Троицки райони на Москва, както и Истрински и Одинцовски райони на Московска област, светкавици предизвикаха пожари в жилищни сгради.

Пожари след мълнии: изгорели къщи в Московска област, Русия

На 15 юли, за по-малко от два часа, на места падна месечната норма валежи. 

В северната и източната част на Москва улиците бяха под вода, наводнени бяха подлези, метро, автомобили, спряха влаковете и аероекспресите. 

На 12 юли в Самарска област вятър с пориви до 24 м/с отнесе покриви на сгради, изкорени дървета и повреди множество автомобили. 

Пострадаха населените места Волжский, Гранний и село Ташла. 

В акваторията на река Волга, край Самара, се преобърна малък плавателен съд — загина момиче, а петима души бяха спасени. 

В Красноглински район дърво падна върху палатка с почиващи, в резултат на което двама души загинаха. 

На 14 юли, на плажа на парк-хотел „Шахтьор“ в село Бунирьово, област Тула, мълния удари във влажен пясък по време на буря. За съжаление, три души, включително дете, загинаха на място, а още трима бяха ранени. 

Латвия 

На 11 юли няколко региона на Латвия бяха връхлетени от силна буря с пороен дъжд, бурен вятър и разрушителна градушка. 

В населено място Палсмане, Смилтенски край, бяха регистрирани най-големите ледени късове в историята на метеонаблюденията в страната — диаметърът им достигаше 11,5 см.

Огромни ледени късове паднаха в населеното място Палсмане, Смилтенски край, Латвия

Това е първият официално регистриран случай на „гигантска градушка“ на територията на Латвия, вписан в Европейската база данни за опасни атмосферни явления (ESWD). 

Градушка с диаметър ≥ 10 см се класифицира като гигантска градушка (giant hail). 

Стихията повреди покриви на къщи, автомобили и унищожи соларни панели. 

По целия свят градушките се превръщат в истинско бедствие: стряска както тяхното количество, така и размерът на ледените късове, които до скоро изглеждаха немислими. Те разрушават коли и покриви, унищожават реколтата и нараняват хора. И това вече не са единични случаи, а нов, смъртоносно опасен климатичен тренд. 

Погледнете графиката, която показва стремителен ръст в броя на случаите на едра градушка в Европа. При това нарастването протича експоненциално.

Тенденция на нарастване на случаите на едра градушка в Европа

Увеличаването на глобалната температура и влагосъдържанието в атмосферата създават благоприятни условия за формиране на градушка и за нарастване на нейните размери. Но има още един фактор, който обуславя този рязък скок в броя на случаите. 

Този фактор сме го създали ние — хората — със собствените си ръце. Ние сами създадохме невидим враг, за който повечето дори не подозират. И това се оказа фатална грешка на човечеството. Става дума за пластмасата. 

Това вече не е просто боклук в океаните и почвата. Под въздействието на слънцето, солта и механичното триене пластмасата се разпада на микроскопични частици — микро- и нано пластмаса. Тези частици са навсякъде: във водата, почвата и въздуха. Те се издигат в атмосферата с морския бриз, с изпаренията и валежите, разпространявайки се на хиляди километри. 

Опасността от микро- и нано пластмасата се крие в способността ѝ да натрупва електростатичен заряд на повърхността си. Именно това я превръща в активен участник в атмосферните процеси. Във въздуха заредените наночастици стават ядра на кондензация — точки, около които се образуват водни капки и ледени кристали. Това ускорява формирането на облаци и привежда до замръзване на капки при температури с 4–10 °C по-високи от обичайните. 

С други думи: пластмасата вече се е превърнала в климатично активно вещество. Тя влияе на времето, участва във формирането на дъжд, сняг и градушка, а също така може да бъде опасна за авиацията. 

Всички изброени факти ясно показват колко опасна е пластмасата и колко силно вече влияе на нашия живот. Но това, което учените установиха за въздействието ѝ върху човешкото тяло, ги шокира. Какво точно откриха те — гледайте в новото видео на д-р Егoн Чолакян, както и в доклада на учените от „АЛЛАТРА“.

Видеоверсията на тази статия можете да гледате тук: