Да се построи безопасен свят – това е реално! Как да се отстранят причините за престъпността и да се избавим от това явление? С какво трябва да бъде обезпечен човек по рождено право? Каква може да бъде работната седмица и нивото на заплатите в Съзидателното общество?
Текстова версия на предаването „Съзидателно общество“ Част 2 00:12:53 - 00:21:56
Главната причина за престъпността и как да я отстраним?
Игор Михайлович: Какво значи няма престъпност? Ето добър въпрос. Престъпност няма там, където няма условия за нейното съществуване. А най-първото условие за съществуване на самата престъпност – това е, извинете, човешката нужда. Тя подтиква човека на това, да застане на неправедния път. А когато човек живее в достатък, когато той има всичко, когато, извинете, му е гарантирана социална защита, то той стои пред избор: да извършва ли престъпление или да не извършва? Той има всичко, на него му е добре. Защо му е да извършва престъпления? За да се лиши от тези блага, които той има? А една от Основите, да кажем така, или това, което дава Съзидателното общество – това е точно удовлетворение на всички потребности на човека. Тоест, това е и жилището, това е, човек трябва да бъде социално защитен, това е и висококачествена медицина, това е и образование, и право на труд и всичко на света, ако той иска.
Игор Михайлович: Но още тук има малък момент. Ние сега засегнахме с теб правото на труд. А ако човек не иска да се труди? То все едно в Съзидателното общество той трябва да бъде обезпечен, да кажем така, апартамент у него трябва да има. Той трябва да бъде обезпечен, за да бъде сит, обут, облечен. На него трябва да му бъдат гарантирани и медицината, и всичко на света. Тоест у него не трябва да има понятие, че той е на някого с нещо е дължен, или, извинете, ще му изключат електричеството, поради незаплащане, или ще му създадат условия, в които, за да оцелее, трябва да извърши престъпление.
Работна седмица – само 16 часа
Игор Михайлович: Ето мнозина ще кажат: хората ще престанат да работят. Не, приятели мои, няма да престанат. Самото построяване на Съзидателното общество, то премахва ненужното. Да кажем, защо се говори: 4 часа на ден, 4 дни в седмицата е достатъчно човек да бъде на работа, за да живее прекрасно. Тоест да живее нормално, той ще има по рождено право. Него вече обществото е длъжно да го обезпечи с всичко. Но ако той иска да живее много по-добре и прекрасно, той е длъжен да отиде и да работи.
Игор Михайлович: Все пак е ясно, че една работа може да се заплаща повече, а друга – по-малко. Всичко е по правото на човека, той избира сам. Никой не отменя и частния бизнес... в умерени, в разумни граници, да кажем така. Ние, аз мисля, че ще поговорим още за това. Но за разбиране: ако човек иска да живее по-добре, той може това да го направи буквално, да кажем, след като прекара четири часа на ден, четири пъти седмично, отивайки на работа, нещо създавайки, нещо продавайки, нещо, да кажем, строейки, – това е повече от достатъчно, за това, за да живее човек прекрасно. Тоест длъжно е да бъде високо заплащане на труда.
Как да се обезпечат високи заплати за всички хора?
Игор Михайлович: Ето ще кажат: а откъде ще се вземе то? Хора, просто не плащайте на тези, които нищо не правят. Вие даже не си представяте колко хора всъщност са сега, които „седят на една лопата“. Знаеш ли, има такъв израз: „един копае, а седем на лопатата седят.“ Това действително е така (Татяна: Уви). И каквото и ние да вземем, започвайки с образованието, с науката, практически с всяка професия – навсякъде и наоколо са твърде много хората, които просто получават работни заплати, при това не принасяйки нищо полезно. Е, нали това е така. И все пак разпределението или заплащането на труда – те са абсолютно нечестни на днешен ден.
Давайте да вземем прост пример. Има бизнес, има собственик на бизнеса. Разбираемо е, че той го е организирал и тем подобни, той дава на хората работни заплати, възможност да заработят. Но в процентно съотношение колко получава собственика и колко се плаща на човека? Прости примери. Правилно?
Татяна: Да.
Игор Михайлович: Плюс себестойността и много други... е, икономистите ще се разберат, няма сега да навлизаме в икономиката. Но всъщност, ако всичко се постави честно и правилно – се освобождава огромно количество средства. И се оказва, че не е нужно човек да работи осем часа, а дори и повече, за да заработи много повече, отколкото той заработва сега. Това е така. Това всичко се е изчислявало, това всичко все пак не се е зародило на пусто място. Е, нали и това е било… подобно общество.
Татяна: Да. Общество на безопасността.
Игор Михайлович: Конечно.
Безопасен свят – човек е достоен за това
Игор Михайлович: Ти засегна сега безопасността. Кажете, нима това не е прекрасно, когато ти караш към магазина, излизаш от автомобила, ключовете ти остават в автомобила, твоята чанта с парите са останали в автомобила, ти си взел, колкото на теб ти трябва за да влезеш да си купиш каквато и да е кифла, влязъл си, купил си кифла, върнал си се, то у теб всичко си стои на мястото и всичко си лежи на мястото? Защото на никой в главата няма да му дойде да вземе чуждото. А нима това не е прекрасно, да кажем така, да спиш с отворена врата? Да допуснем, че нито апартамента, нито къщата не се заключват, на теб не са ти нужни маса сигнализации – никой няма да дойде към теб и нищо от теб няма да открадне и лошо няма да направи. Нима този свят ето такъв свободен и безопасен – нима това е лошо? Или човек не е достоен за този свят? По мое мнение е достоен (Татяна: Достоен е). А нима ние не можем това да го направим? Можем.
Единна служба за безопасност по целия свят
Игор Михайлович: И все пак, ето мнозина ще кажат: „Е, как ето престъпниците... е, има също и болни.“ Понятно е, че трябва да има служба, която следи за чистотата на нравите и за безопасността. Но това трябва да бъде единна служба, която отговаря напълно за безопасността на човека. Е, ето както сега у нас Министерството на извънредните ситуации. От всякакви заплахи и от всякакви опасности точно една служба и трябва да се занимава, но тя трябва да бъде единна по целия свят. И съвременните технически възможности, в това число позволяват да се направи света абсолютно безопасен, защото престъплението няма да може да остане ненаказано. А ако ти неизбежно знаеш, че извършвайки престъпление, ти ще бъдеш наказан, е, някак си вече не ти се иска много и да го извършваш, още повече, ти живееш в достатък и ти нямаш нужда. Тоест всичко е много просто.
Да се отстранят причините за престъпността и да се построи безопасен свят – е лесно
Игор Михайлович: И още: няма да има заинтересовани, тези, които ще поддържат и създават престъпност. Тук въпросът е много интересен. Малко от хората са се замисляли за това, но самата система е построена така, че... ще го кажа по-просто: ако има полиция – трябва да има престъпност. Полицията се е създавала за това, за да се бори с престъпността. Да кажем, ако има пчелин, има хазяин на пчелина, значи пчелите са длъжни да носят мед. Така и самата престъпност поражда цяла система за борба и контрол. Задействани са по целия свят милиони и милиони хора в тази система, а престъпността както си е била, така и ще бъде. Защо? Защото се създават условия за това, тя да съществува. Ако ние премахнем престъпността, то къде ще се дянат тези милиони хора? Всички прекрасно разбират. Макар че може ли да се пребори престъпността? Лесно.
Татяна: Може.
Игор Михайлович: Нали всички ние сме хора. А тези същите престъпници, ето ако ги вземем, всъщност това е... Аз не взимам в действителност болните хора, които не може да наречеш човек дори – това са зверчета. Но основно тези, които извършват престъпление, те принудително правят това, но това са рискови хора. Нали е така? Те рискуват своя живот, те рискуват здравето си. Да, те вървят против човека, те вървят, да кажем, извършват незаконни действия, но те са склонни към риск – такива адреналинозависими.
Татяна: Да, адреналинозависими.
Игор Михайлович: Да. Нима за такива хора няма да се намери работа в Съзидателното общество, да кажем, там, където тя е свързана с риска, там където те могат да проявят себе си и да заработят много повече, отколкото те крадат? И те ще живеят много по-добре и по-защитено, отколкото сега, когато те крадат и извършват престъпления. Но още най-важното: ако сега престъпника живее и на него му плюят в гърба, е, престъпника, той си е престъпник. Но от друга страна, ако в Съзидателното общество този човек ще работи за благото на човечеството, то всички ще му казват благодаря и ще го хвалят. Нима това не е приятно?
Татяна: Да, с огромно уважение.
Игор Михайлович: Просто кажете, приятели мои, кое за вас е по-приятно: вас да ви плюят в гърба или на вас да ви подаряват цветя? Ето просто предложение. Е, нали така? И в същото време ти повече заработваш, и заработваш честно, спиш спокойно, и с гордост на теб гледат твоите роднини и близки. Правилно? (Татяна: Чудесно) Е, това нали е по-хубаво? Всичко може. Всичко може да се направи и всичко може да се измени. И всичко това е в ръцете на хората – само да има желание.
Татяна: Прекрасна алтернатива, да.
Игор Михайлович: Е, естествено.
Текстова версия на предаването „Съзидателно общество“. Част 1
СЪЗИДАТЕЛНО
